Защо Кьолнската катедрала не бе разрушена от бомбите
Максим Нелюбин
2 февруари 2024
Твърди се, че Кьолнската катедрала е служела за ориентир на британските пилоти, бомбардирали Германия в края на Втората световна война. Вярно ли е това и как оцелява храмът в един почти изцяло сринат град.
Реклама
По времето на Втората световна война и особено между 1942 г. и 1945 г. Кьолн е подложен на яростни бомбардировки – извършени са над 260 въздушни удара, градът е разрушен до 95%, а историческият център е целият в развалини. Сред тях остава да стърчи само готическата катедрала.
Кьолн и бомбардировките
След войната се разпространява мълвата, че най-високата църква в Кьолн не е била бомбардирана, защото 157-метровите кули на катедралата са служели като ориентир за британските пилоти, бомбардирали Германия. Но това не отговаря на истината. Не е вярно и предположението, че катедралата не е била включена в списъка с потенциалните мишени поради значението ѝ на изключителен архитектурен паметник и религиозен символ.
Около 70 бомби са засегнали Кьолнската катедрала, от които около половин дузина са били тежки въздушни бомби. Едни са се взривили до нея, други са попаднали и във вътрешността на храма. Хвърляни са били и запалителни бомби, но огънят бързо е бил потушаван. По-тежките бомби са проникнали през металния покрив и каменните готически сводове. Покривът не е успял да изгори, но от общо 22 каменни свода девет са се срутили напълно, а шест са били сериозно повредени.
Надеждни основи и масивни външни подпори
Взривателите са били така настроени, че тежките бомби да избухнат вътре в сградата и да засегнат основите и подземията. Катедралата обаче не е имала подземия - малката крипта, която сега е отворена за посетители, е била изградена едва в края на 1960-те години като нова гробница за архиепископите на Кьолн.
Катедралата е устояла благодарение на една особеност на готическата архитектура – ударната вълна е губела своята мощ поради наличието на огромни прозорци. Щетите са били основно в изпочупени стъкла и отделни фрагменти от каменните рамки на витражите. Вибрациите и трусовете на сградата са били компенсирани от надеждните основи, изградени от средновековни майстори. Важна роля за стабилизирането на сградата са изиграли също и масивните готически външни подпори.
Спасени ценности
Подготовката за евакуация на ценностите, олтарите, реликвите и произведенията на сакралното изкуство от катедралата започва още през 1936 година. Долните витражи на страничните олтари и параклисите били демонтирани и изнесени, но витражите, намиращи се непосредствено под покрива, останали в църквата. Още при първите въздушни атаки те са били поразени - пръснати на милиони парченца стъкло. След войната тези витражи са заменени от нови, а спасените са върнати на местата им.
Завинаги загубен е сакралният витраж, дарен на катедралата от Кралския дом на Прусия през 1863 година. За съжаление, той не е можел да бъде възстановен, защото е бил изработен в берлинска манифактура, чийто архив е изгорял по време на войната. Единствено там са се пазели скици и друга документация за витража. По единствената снимка, която е открита в Кьолн, е било невъзможно да бъде възстановен унищоженият прозорец. На негово място първоначално са поставени обикновени стъкла, които остават там до 2007 г., когато е завършен новият "Пикселен витраж", подарък на катедралата от световноизвестния художник Герхард Рихтер.
Първото богослужение
Първата служба след края на Втората световна война е отслужена в катедралата чак през 1956 година. Толкова време е било необходимо, за да се възстанови храмът от разрушенията. А най-първата задача след войната е била да се провери състоянието на основите – дали в тях не са се появили пукнатини и други статични проблеми, които да застрашат стабилността на сградата.
****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Най-красивите църкви в Германия
Катедрали, църкви и манастири. Хората се възхищават на тяхната архитектура и величие. Особено по Коледа. Нека хвърлим поглед към най-известните от тях в Германия.
Снимка: picture alliance/D. Kalker
Kьолнската катедрала
Не е лесно да уловиш в кадър и двете кули на Кьолнската катедрала. Със своите 150 метра тя е третата най-висока катедрала в света. Строена е в продължение на повече от 500 години. Тази готическа катедрала е сред най-често посещаваните забележителности в Германия.
Снимка: picture-alliance/dpa/O. Berg
Дрезденската "Фрауенкирхе"
Огромен купол, който тежи тонове, но въпреки това като че ли плува въз въздуха. След разрушаването ѝ през Втората световна война, "Фрауенкирхе" е възстановена чрез дарения от цял свят. Както навремето при откриването ѝ през 1743 година, така и сега тя е една от емблемите на бароковия град на Елба.
Снимка: picture-alliance/ZB/T. Eisenhuth
Улмският Мюнстер
Малък град - голяма катедрала! Улмският Мюнстер е най-високата църковна постройка в света - 161, 53 метра. Посетителите трябва да са в добра форма, за да могат да изкачат 768-те стъпала до най-горната площадка. Гледката оттам обаче е изключителна.
Снимка: picture alliance/robertharding/M. Lange
Мемориалната църква "Кайзер Вилхелм" в Берлин
Старият черковен купол напомня за разрушенията на Втората световна война, а новият - за стремежа към обновление. При повторното й освещаване през 1961 година берлинчани прикачиха прякори на двата купола: "червилото" и пудриерата". Тази църква е една от забележителностите на Берлин.
Снимка: Colourbox/V. Voennyy
Аахенската катедрала
Карл Велики полага основния камък на катедралата през 800-а година и я прави център на своята империя. Навремето тук са били коронясвани германските крале. През 1978 година Аахенската катедрала става първата архитектурна сграда в Германия, включена в световното културно наслество на ЮНЕСКО.
Снимка: picture-alliance/dpa/imageBROKER
Наумбургската катедрала
Наумбургската катедрала е 43-ят паметник, включен през 2018 година в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Пясъчните скулптури от неизвестен майстор изглеждат като живи. Те са и емблема на романо-готическата катедрала.
Снимка: DW/K. Schmidt
Мюнхенската "Фрауенкирхе"
Мюнхенската "Фрауенкирхе" е разположена в сърцето на баварската метрополия и се вижда отдалеч. В съседство с нея не може да бъде издигана друга сграда с височина над 100 метра. Целта е да бъде запазен силуетът на Мюнхен. Забележитените ѝ куполи са по подобие на скалната катедрала в Ерусалим.
Снимка: picture-alliance/Chromorange/A. Gravante
Църквата "Свети Николай" в Лайпциг
Колони с корона от палми украсяват вътрешността на църквата "Свети Николай" в Лайпциг. Една от колоните стои пред църквата за спомен от мирната революция през есента на 1989 година. Църквата "Свети Николай" беше тогава отправна точка за лайпцигските понеделнишки демонстрации, предизвестили края на ГДР.
Базиликата Бирнау е истински бисер на брега на Боденското езеро. Външният ѝ вид е по-скоро семпъл, но вътрешността ѝ е украсена с безброй фигури на ангели, стенописи и орнаменти. Часовникът на църковната кула е от 1750 година. Това е и най-старият функциониращ часовник в Германия.
Снимка: darqy - Fotolia.com
Ерфуртският катедрален хълм
Отляво е катедралата "Света Богородица", а отдясно - "Свети Северин". Този впечатляващ ансамбъл се издига в старата част на Ерфурт. Ерфуртци вероятно са били много набожни или пък са имали много пари. Резултатът обаче си заслужава да се види. Готическа архитектура от най-висока класа и то в две разновидности.