Здравният министър Карл Лаутербах е редовно на стадиона, когато играе Германия – беше на мачовете срещу Унгария в Щутгарт, срещу Швейцария във Франкфурт и при победата над Дания в събота в Дортмунд. На публикуваните от него в платформата Х селфита се виждаха и други членове на правителството, включително канцлерът Олаф Шолц и министрите на външните и вътрешните работи Аналена Бербок и Нанси Фейзер.

Водещите германски политици се вписват в общото настроение в страната в момента: Европейското първенство по футбол е чудесно събитие, настроението е отлично, а германците се представят като добри домакини. Националният отбор засега е успешен, зоните за феновете са пълни, навсякъде се веят германски знамена. Само лошото време понякога създава неудобства.

Неодобрение в редиците на „Алтернатива за Германия“

Съвсем различно е отношението към германския национален отбор по футбол на някои политици от дяснопопулистката и отчасти дясноекстремистка партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Тя е за по-строги правила за предоставяне на убежище, има консервативни възгледи за семейството и обществото и е склонна да подкрепя руския агресор в Украйна.

Някои от лидерите на АзГ очевидно не изпитват симпатии към германския отбор, който според тях бил „недостатъчно бял“ и „недостатъчно германски“, твърде разнообразен и отделящ прекомерно внимание на темата за дискриминацията на малцинствата.

Водещият кандидат на АзГ на изборите за Европарламента Максимилиан Кра например нарече германския отбор "политкоректен отряд наемници“. Човекът на АзГ споделя и други откровения: "Това е отборът на дъгата, отборът на прайда. Можем да го игнорираме“. Подобни изказвания направи и лидерът на парламентарната група на AзГ в Тюрингия Бьорн Хьоке пред швейцарския седмичник „Велтвохе“. Поради „идеологията на дъгата“ той вече не можел да се идентифицира с германския национален отбор.

Националният отбор като огледало на обществото

Вярно е, че някои от футболистите, които играят за Германия на Европейското първенство, дествително имат чуждестранни корени: бащата на Джонатан Та е от Кот д'Ивоар, майката на Бенямин Хенрихс е от Гана, а на Антонио Рюдигер – от Сиера Леоне. Капитанът Илкай Гюндоган, Емре Джан и Дениз Ундав са с турски корени, а Валдемар Антон - с руски. Бащата на Лерой Сане е от Сенегал, а на Джамал Музиала - от Нигерия.

С други думи, отборът на Германия по своя състав е отражение на германското общество и по принцип е също толкова разнообразен, колкото и повечето групи в детските градини или класовете в училищата на тази страна. От имат 84 млн. души население около 25 милиона мигрантски произход, а около 15% от населението на страната нямат германско гражданство.

Това не се харесва на много членове и поддръжници на „Алтернатива за Германия“, но и на някои германски избиратели, които не гласуват непременно за AзГ. Те са скептични и враждебно настроени към всичко чуждестранно, включително и защото понякога се страхуват от икономическите и социални последици от миграцията. Други пък са по-крайни и открито ксенофобски настроени. Някои коментари в социалните медии, когато в постове става дума за чернокожи играчи като Та, Рюдигер, Сане или Хенрихс, са много негативни и нерядко придружени от расистки обиди.

Гордост или отхвърляне

Едно проучване преди началото на Европейското първенство предизвика много вълнения: анкетираните бяха попитани дали биха искали да видят повече играчи с бял цвят на кожата в националния отбор на Германия. Всеки пети (21%) е отговорил с „да“, а сред поддръжниците на АзГ утвърдителен отговор е дал почти всеки втори анкетиран (47%). Проучването е проведено от известен социологически институт по поръчка на Западногерманското радио WDR.

"Почти бих се обзаложила, че самопровъзгласилите се за патриоти от АзГ се молят почти всеки ден националният отбор да бъде отстранен", заяви политичката от ХДС Серап Гюлер в популярното телевизионно токшоу "Маркус Ланц". Гюлер е родена и израснала в Германия в семейство на турски гастарбайтери. "Така те ще могат после да кажат: Нали ви казвахме, че не са истински германци. Затова изхвърчахме.“

Ще бъде интересно да видим как ще реагират привържениците на АзГ, ако германският отбор наистина успее да стане европейски шампион. Дали гордостта, че са най-добрата футболна нация в Европа, ще надделее над отричането на "чуждестранните играчи" с "неправилен цвят на кожата"?

***