Десният екстремист Абелардо де ла Есприея спечели тези дни президентските избори в Колумбия. В Чили друг крайнодесен кандидат - Хосе Антонио Каст, застана начело на страната през март. Каст иска да ореже социалните разходи и открито обявява, че военната диктатура на Пиночет е била нещо хубаво. В Аржентина пък вече от три години насам управлява десният популист Хавиер Милей. Той също разчита на икономии за справянето с катастрофалното финансово състояние на страната.

Десни, консервативни или либертариански политици в момента управляват Боливия, Коста Рика, Еквадор, Ел Салвадор, Хондурас, Панама, Парагвай и Перу. В Бразилия, Куба, Гватемала, Мексико, Никарагуа, Уругвай и Венецуела продължават на власт да са леви или крайнолеви правителства. Бразилия тази есен ще има президентски избори, в които левият лидер на страната Луис Инасио Лула да Силва ще се изправи срещу крайнодесния син на осъдения бивш президент Жаир Болсонаро - Флавио.

Каква е причината за тази тенденция

Политическият контрол в латиноамериканските държави от 2023 година насам все по-често попада в ръцете на десни кандидати. Но какво стои зад тази тенденция? Сабине Куртенбах - директорката на Германския институт за глобални и местни изследвания в Хамбург смята, че тя се дължи на три свързани проблема. Това са изключителното социално неравенство, високата престъпност и липсата на върховенство на закона, както и фактът, че всички политици досега не са успели да се справят с тези проблеми.

В Колумбия Абелардо де ла Есприея обеща, че ще се изправи срещу въоръжените групировки и наркокартелите. Куртенбах нарича тези обещания част от "наказателния популизъм” на Букеле - става дума за оспорвания президент на Ел Салвадор, който преди три години обяви извънредно положение в страната. Оттогава 75 000 салвадорци бяха вкарани в затвора - много от тях без присъди.

Според професора по политология в Университета във Франкфурт - Йонас Волф, притесненията за сигурността в латиноамериканските държави и общото недоволство са причина за масовото изместване надясно. Волф казва, че това е обрат в дългогодишна тенденция. Много държави в региона преживяват тежки репресии от военни диктатури през 1960 и 1980-те години. После идва период на демократизация и мирни споразумения, след който на власт идват леви партии. "Началото на хилядолетието беше белязано от икономически прогрес. В много държави т.нар. "Розова вълна” доведе леви правителства на власт”, обяснява Волф. "Тази фаза обаче приключи най-късно с пандемията от коронавирус”.

Според Куртенбах обръщането надясно се дължи на недоволството на хората от досегашните леви правителства, които не са успели да се справят с проблемите.

Основни човешки права под въпрос

Политологът Томас Кестлер от Университета във Вюрцбург, Германия, използва аналогията с махало, което в момента се е отклонило надясно. Отбелязвайки, че всъщност не вижда истински идеологически завой към дясното в Латинска Америка, Кестлер казва, че последните изборни мнозинства, постигнати с минимална разлика, са по-скоро отражение на дълбоката политическа поляризация в региона. "Очаквам махалото да се върне обратно в недалечно бъдеще, ако обещаните успехи не се осъществят”, казва Кестлер. Според него мнозинството от гласоподавателите е непостоянно и разнородно. Освен това в много страни президентите не могат да бъдат преизбирани пряко или властта им е строго ограничена до един мандат, което означава, че "картите автоматично се разбъркват наново”.

Все пак завоят на континента надясно би могъл да се затвърди, ако предизборните обещания бъдат спазени. В Ел Салвадор например президентът Букеле в голяма степен е спазил обещанието си драстично да намали насилието. Въпреки това ситуацията е тревожна, смята Йонас Волф. "Степента, в която десните сили открито поставят под въпрос основните граждански и човешки права, е нещо ново”. Десните избиратели, отбелязва Волф, смятат, че е време да се отменят постиженията, спечелени от феминизма, както и от сексуалните и етническите малцинства. Въпросите за сигурността и "моделът на Букеле” също вървят ръка за ръка с общо пренебрегване на основните човешки права.

Ролята на САЩ в уравнението

Волф отбелязва също, че десните сили в Южна и Северна Америка си сътрудничат и се подкрепят, когато могат. Президентът на САЩ Доналд Тръмп повече от всеки друг се опитва да подкрепя десните си съюзници в другите държави. Например през миналата година той не само подкрепи Милей преди изборите в Аржентина, но и изпрати милиарди финансова помощ на страната, за да забави галопиращата инфлацията там. Тръмп е и открит поддръжник на семейство Болсонаро в Бразилия.

Някои от нещата, които администрацията на Тръмп прави обаче, са в разрез с международното право според много наблюдатели. В Куба САЩ засилват натиска върху страната с пълно петролно ембарго. През януари Тръмп нареди на американската армия да нахлуе във Венецуела, за да арестува авторитарния ѝ лидер Николас Мадуро, който ще бъде съден в САЩ. Това не е прецедент - Съединените щати са се намесвали пряко в латиноамериканската политика и по време на Студената война.

Въпреки всичко това днешният политически завой надясно не е просто латиноамерикански феномен. Държавните институции и утвърдените политически сили са под натиск по целия свят, просто защото не са успели да предложат решенията, които избирателите изискват. Затова не е чудно, че популистите отляво и отдясно се опитват да използват за свои собствени цели масовото недоволство на хората от традиционните партии.

Сабине Куртенбах пледира да се изоставят традиционните етикети за "ляво" и "дясно", като вместо това се обърне внимание на правата на човека и върховенството на закона. "Има правителства, които признават автономията и ролята на демократичните институции. И има други, независимо дали са десни или леви, които не го правят”.