Британските затвори са в криза - Англия и Уелс имат най-много затворници на глава от населението сред западните държави, а от лятото властите трябва да освобождават затворници предсрочно, защото институциите са препълнени.

По тази причина на затворниците често не може да се помогне. Те имат право да напускат килията си само за един час на ден и твърде малка част от тях получават психотерапевтична помощ или им се предоставя възможност за обучения. 

Препълнени килии, насилие и редица други проблеми

Британското правителство търси персонал за затворите в страната чрез реклама. Но картинката, която се показва във видеоклиповете, няма много общо с реалността, която включва физическо насилие - сред затворниците и към персонала. 

Франческа Фаторе е била четири години зад решетките за търговия с дрога. Тя разказва, че е имала право да напуска килията само по веднъж на ден: "Цареше пълен хаос. Хората бяха най-различни, но в момента, в който ги затваряха в клетките, всички започваха да се държат като животни."

Килията на Франческа Фаторе била предвидена принципно само за един човек, но след това настанили там още една затворничка. Много от жените в затвора около нея страдали от психични проблеми, разказва Фаторе. "Чувстваш се самотна. И ако не си свикнал с това, може да бъде ужасно. Имаш цял ден време, за да мислиш за всичко възможно." Във Великобритания броят на затворниците, които се нараняват сами, е достигнал нов рекорд.

Все по-малко затворници успяват да си намерят работа

Новото правителство, което бе избрано през юли, казва, че е наследило тази криза. Министърката на правосъдието Шабана Махмуд заявява: "Това правителство ще построи затвори. Последният консервативен кабинет даде такова обещание, но не го изпълни. Но ние не можем да решим проблема само с нови затвори - трябва да стимулираме извършителите да скъсат с престъпността. Имаме нужда и от моркова, и от тоягата."

Заради икономиите на предишното правителство все по-малко затворници във Великобритания получават възможността да се дообразоват зад решетките, а и по официални данни качеството на квалификационните курсове през последните години постоянно спада. Само малка част от затворниците успяват да си намерят работа.

Лондонската верига от кафенета Redemption Roasters е един от малкото работодатели, които дават шанс на затворниците. "При този, който след освобождаването си намери работа, рискът отново да извърши престъпление е наполовина по-малко в сравнения с някой безработен", посочва пред ДВ Макс Дубиъл, управител на едно от кафенетата във веригата.

Кафето, което се предлага в Redemption Roasters, се пече в затвор. В него се провежда и обучение на затворници за бариста. Само четири процента от тях се връщат обратно към престъпността в сравнение с 30-те процента в национален мащаб. Желанието на новото правителство е да разшири този вид програми.

Повече подкрепа за затворниците

Бившият затворник Рад сега се обучава за бариста - след като е прекарал много години в затвора. "Бих работил с удоволствие - например в чистотата, но кандидатите за тази дейност бяха твърде много. Почти през цялото време бях затворен в килията, 23 часа дневно. Няма какво да се прави, освен да се занимаваш със спорт и да гледаш телевизия."

Веднъж седмично Рад се среща със своя наставник Патрик, който също работи за Redemption Roasters. Това може да бъде сметнато за лукс, тъй като съвсем не всички бивши затворници имат наставници, които да работят с тях индивидуално. "Ние предлагаме подкрепа. Но ние не сме благотворителна организация - ако някой не ни съдейства, за съжаление ще трябва да се разделим", обяснява Макс Дубиъл.

Франческа Фаторе пък се надява да спечели пари чрез канала си, който е създала в Ютюб. Той е посветен на подкрепата на жените затворнички и вече се радва на успех. Фаторе пледира онези, които са извършили по-леки престъпления, да полагат общественополезен труд, вместо да влизат в затвора. Но най-важна според нея е работата. "Заслужили сме си шанса. Ако бъда назначена, бих работила десет пъти повече. Първо, защото съм благодарна и второ, защото искам да докажа, че решението за моето назначение е било правилно."

Франческа Фаторе казва,че самата тя е имала късмет. В затвора са ѝ предложили терапия и благодарение на нея е обърнала гръб на наркотиците. Тя е категорична - за да се предолее кризата в затворите, трябва да се окаже повече подкрепа на затворниците.