Най-късно през юли ще стане ясно кой ще наследи Йенс Столтенберг на най-високата позиция в НАТО. Най-големи шансове засега има нидерландският премиер Марк Рюте. Защо?
Реклама
Вече месеци наред Марк Рюте е най-често споменаваното име във връзка с избора на нов Генерален секретар на НАТО. Против досегашния премиер на Нидерландия досега говореше единствено неписаното правило, че в крайна сметка никога не е печелил кандидат, за когото се е спекулирало преди това, припомня в анализ германската обществена медия ARD.
Защо Рюте е фаворит
Днес обаче ситуацията е различна. Британското правителство вече огласи подкрепата си за Рюте, който според правителствен говорител в Лондон имал висок авторитет в Алианса и щял да бъде гарант за "силата на НАТО и готовността му да се отбранява и да възпира".
Същия сигнал на свой ред подаде и Берлин. Правителственият говорител Щефан Хабещрайт заяви, че нидерландският политик е великолепна кандидатура. "Канцлерът подкрепя номинирането на Марк Рюте за Генерален секретар на НАТО", обяви Хабещрайт.
Самият Мрак Рюте в последно време все по-често и демонстративно се изказва по принципни въпроси, свързани с отбранителния съюз. Стори го и на приключилата миналия уикенд Мюнхенска конференция по сигурността. Там предизборните заплахи, отправени от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, предизвикаха дискусия по въпроса какво ще правят европейците, ако симпатизантът на Путин отново влезе в Белия дом и ги остави сами в НАТО.
Ясно като бял ден е, че при такъв сценарий европейците ще бъдат принудени да харчат доста повече пари за своите армии. "Не бива обаче да вършим това единствено заради Тръмп. Вършим го, защото е в наш интерес", каза Рюте в Мюнхен. Междувременно европейците вече са единодушни, че ще трябва да инвестират повече за въоръжаване - дори ако зад океана на власт остане демократът Джо Байдън.
Но и в единия, и в другия случай отношенията между европейците и Вашингтон ще се нуждаят от преосмисляне. А за бъдещия нов Генерален секретар на НАТО това си е истинско предизвикателство.
Кой ще наследи Йенс Столтенберг на най-високата позиция в НАТО - това ще стане ясно най-късно през юли, когато във Вашингтон Алиансът ще празнува своята 75-годишнина. Мандатът на Столтенберг изтича през септември.
Норвежкият политик е преизбиран вече два пъти, а войната на Русия срещу Украйна го накара да поеме тази сериозна отговорност и да удължи мандата си. Той дори се отказа от привлекателната възможност да стане гуверньор на Норвежката централна банка. За нов мандат в Брюксел не е ставало и дума.
Самият Рюте смята, че може да поеме тази важна отговорност. В едно интервю преди няколко месеца той каза, че да бъдеш начело на НАТО е интересна задача. Но веднага добави, че добри шансове имала и една жена. "Това също ще е добре", каза Рюте.
Защо Калас няма шанс
Факт е, че за поста Генерален секретар на НАТО амбиции имаше и една жена - Кая Калас, премиерката на Естония, на няколко пъти даде да се разбере, че се надява да бъде първата източноевропейка на тази висока позиция. При всеки възможен повод тя подчертаваше, че нейната страна прави големи инвестиции за отбрана в рамките на НАТО като относителна сума спрямо БВП - и дори назидателно го натъртваше по адрес на западните партньори.
"Заедно с моя народ аз с голяма загриженост установявам, че се обръща прекалено малко внимание на онова, което къкри из руските ширини", каза Калас в началото на седмицата в реч, изнесена в Хамбург. А в интервю за германската обществена медия ARD тя призова замразените финанси на руската държавна банка в размер на стотици милиарди долара да се насочат като помощ за Украйна.
В редица европейски столици смятат, че подобно решение по юридически причини не е особено приемливо. Тъкмо настойчивостта и решителността на Калас по такива теми карат редица западни правителства да проявяват сдържаност към нейната кандидатура. Била прекалено емоционално настроена срещу Русия и фиксирана върху идеята за колективната вина на целия руски народ - така звучат аргументите срещу Калас като евентуална бъдеща лидерка на НАТО, обобщени от ARD.
В крайна сметка решаващата дума при избора на Генерален секретар има Вашингтон. Без благословията на Белия дом никой не може да се изкачи на тази позиция. А в момента Джо Байдън сякаш подкрепя Марк Рюте. Медиите цитират неназован поименно представител на американското правителство, който потвърдил този факт. Източникът казал дословно, че Рюте е "естествен лидер и добър комуникатор, чието ръководство ще се отрази добре на Алианса в днешните критични времена."
***
Вижте и тази галерия от нашия архив:
Преди 25 години НАТО и Русия погребаха враждата помежду си. Какво се случи след това?
Преди 25 години НАТО и Русия декларираха, че искат да градят сътрудничество. И до 2014 година изглеждаше сякаш това е възможно. Но анексията на Крим погреба тези надежди.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Доверие и сътрудничество
Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.
Снимка: NATO
Първите стъпки на сближаване
Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.
Снимка: NATO
Враждата е погребана... завинаги?
Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Съветът НАТО-Русия координира сътрудничеството
Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.
Снимка: picture alliance/dpa/M. Gambarini
Когато Путин получи това, което искаше...
Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.
Снимка: picture-alliance/dpa
Франция беше готова да продаде военно оборудване на Русия
През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.
Снимка: AFP/Getty Images/G. Gobet
Заедно в битката срещу пиратите
Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.
Снимка: NATO
Самолети на НАТО трябваше да кацат в Русия
Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.
Снимка: DW
Крим променя всичко
През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.
Снимка: NATO
НАТО застана твърдо на страната на Украйна
След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".
Снимка: Reuters/L. Downing
Последен опит за предотвратяване на войната
В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.