Когато миналата година нивото на младежката безработица в Китай достигна рекордните 21,3%, Пекин направи това, което авторитарните режими обикновено правят в такива случаи: наложи информационно затъмнение над тези данни. След като в продължение на шест месеца жонглираше с методологията, Националното статистическо бюро на Китай извади студентите от тази статистика и така до декември младежката безработица намаля с почти една трета.

Манипулации с данни

Но манипулирането на данните не решава проблема. През юли делът на безработните младежи отново нарасна с една трета и достигна 17,1%. Дзяю Ли, старши сътрудник в консултантска фирма за публични политики в Сингапур, казва за ДВ, че предишните данни не са включвали и милиони работници от селските райони. А на тях им е още по-трудно да си намерят пълноценна работа.

Макар че китайската икономика отдавна вече не нараства в двуцифрено изражение, прогнозата за тази година е за увеличение с около 5 процента. За такъв икономически ръст повечето западни страни могат само да си мечтаят. Но защо тогава Китай не може да създаде достатъчно работни места за приблизително 12-те милиона висшисти и милионите други, които навлизат на трудовия пазар всяка година?

"Благополучие за всички": какво стана с обещанието на Си?

Проблемът се дължи на някои структурни проблеми, на пандемията от Ковид-19, бавното възстановяване на икономиката след нея и напрежението със Запада в търговската сфера. Също толкова неблагоприятни за икономическия ръст и перспективите за заетост на много млади хора бяха мащабните мерки, предприети от президента Си Дзинпин пред 2020-2021 г. срещу технологичния сектор, недвижимите имоти и частното образование.

Китайските технологични гиганти, чийто почти пълен монопол беше обект на реформите на Си, загубиха над един трилион долара пазарна стойност. Секторът на недвижимите имоти се срина, отнасяйки със себе си спестяванията на десетки милиони хора. Процъфтяващият образователно-технологичен сектор на Китай, който предлагаше частни уроци на около 75 млн. ученици, на практика беше унищожен. Неизбежно последваха масови съкращения, като много от засегнатите бяха по-млади работници.

Онлайн платформите за обучение бяха станали много популярни в Китай. През 2019 г. в сектора на частните уроци в Китай бяха заети около 10 милиона души. „Реформите на Си разтърсиха силно сектора“, казва за ДВ Диана Шойлева, главна икономистка в лондонската консултантска компания Enodo Economics.

Младите хора бягат от физически труд

Друг проблем е разминаването между очакванията и реалността. Младите хора продължават да избягват работни места, свързани с тежък физически труд, и предпочитат да се конкурират за високоплатени работни места в сферата на администрацията.

Логиката подсказва, че младите хора би трябвало да съставляват по-голямата част от работната сила поради своето добро здраве и мобилност. Китайските медии обаче цитират проучване на Столичния университет по икономика и бизнес в Пекин от миналата година, според което около половината от 400-те милиона работници в страната са на възраст над 40 години.

Необходими са повече чипове, отколкото работници?

Тъй като държавното ръководство се стреми към глобално технологично превъзходство на Китай, икономиката се ориентира по-силно към създаване на принадена стойност от тази сфера. Огромните инвестиции в изкуствения интелект (ИИ), производството на чипове и зелената енергия имат за цел да помогнат за намаляване на зависимостта на Китай от Запада. Но тези сектори не се нуждаят от твърде много работна ръка.

„Държавата се фокусира върху нови сектори като изкуствения интелект и производството на малки електромобили, но те не са така трудоемки и не създават много нови работни места. Това пък задушава иновациите и технологичните пробиви – по ирония на съдбата Пекин залага тъкмо на тях, за да стимулира бъдещия растеж на Китай“, казва Ли от Global Counsel.

Не желаят да се самоексплоатират

Пазарът на труда в тъй наречената споделена икономика – например дигиталните платформи за доставка на храна вкъщи, споделено ползване на автомобили или работа на инфлуенсъри в социалните медии - вече е повече от наситен. Около 200 млн. китайци изкарват прехраната си от този вид несигурна работа и много млади хора са се простили с надеждата, че могат да си намерят по-добро препитание.

„По-богатите млади хора предпочитат да получат високо образование и много от тях се присъединяват към едно разрастващо се социално движение, известно като Tang Ping. Тези млади хора отхвърлят социалния натиск за високи постижения и се стремят към живот с по-малко материални блага“, разяснява Голдин. Тя описва и как все повече млади китайци се грижат за възрастни роднини - задача, която става все по-важна поради застаряването на населението и растящите разходи.

Предприемачите все повече избягват риска

Със строгите си мерки срещу частния сектор Си задуши още в зародиш инвестициите в някои новосъздадени предприятия, а с това намаля и желанието на младите предприемачи да поемат рискове. Както съобщи „Файненшъл Таймс“, броят на китайските стартъпи е спаднал с 97% през последните шест години - от над 51 000 през 2018 г. до около 1 200 през 2023 година.

Диана Шойлева от Enodo Economics заяви пред ДВ, че предприемачите и фирмите за рисков капитал са станали „изключително предпазливи“ поради новите строги разпоредби за частния сектор, който е принуден да се съобразява с ценностите на комунистическата партия. „Как може частният сектор да стимулира иновациите, ако предприемачите не са склонни да поемат риск да започват бизнес? В дългосрочен план компаниите, които биха могли да наемат млади хора, и мултиплициращият ефект, който те биха могли да имат за страната, ще бъдат загубени“, казва тя.

„Ако Китай е на път да изпревари САЩ като най-голямата икономика в света, младите таланти трябва да играят решаваща роля в този процес“, казва на свой ред Никол Голдин от Атлантическия съвет: „Високата младежка безработица вреди на производителността и възпрепятства способността на Китай да се конкурира в световен мащаб. Тези млади безработни няма да могат да си проправят път към средната класа. Това ще има отрицателно въздействие върху потреблението и ще се отрази дестабилизиращо на обществото, което от своя страна допълнително ще блокира растежа“, предупреждава тя.

***