Синьото е любимият цвят на мнозина: обличаме се в синьо, харесваме сини помещения, сини са небето и морето. Но не обичаме да ядем храни в синьо. Защо това е така?
Реклама
Независимо от всички културни различия, синьото е най-предпочитаният цвят в света, следван от червеното и зеленото. Това показват редовни допитвания в Европа, Америка и Азия. Дори в Китай, където по традиция смятат, че червеното и жълтото са цветовете, които носят щастие, синьото също се радва на голяма популярност.
Синият цвят се асоциира с небето или морето, той излъчва спокойствие, уравновесеност, копнеж. Някои нюанси на синьото се възприемат като студени, приписва им се дори болкоуспокояващо въздействие. Мебели в синьо изглеждат елегантно, а помещения, боядисани в този цвят, изглеждат по-просторни.
Сини асоциации
Въпреки това човекът интуитивно избягва сини храни. Да, наистина, мнозина от нас обичат боровинките, сините сливи или тъмносиньото грозде. Но ако се вгледаме по-добре в тях, ще забележим, че те са по-скоро виолетови или червеникаво-сини.
Ние избягваме синята храна, защото в природата твърде рядко се срещат наистина сини хранителни продукти. Синьото оцветяване се свързва в съзнанието ни с опасност от непоносимост или отравяне. Мухълът, например, е син или синьо-зелен, а някои отровни гъби се оцветяват в синьо или виолетово, когато ги откъснеш.
Психиатърът Карл Густав Юнг казва, че „цветовете са майчиният език на подсъзнанието“. Те ни служат като ориентир в ежедневието, те предизвикват спонтанни рефлекси. Червеното например се възприема като сигнал за опасност или предупреждение, то несъзнателно стимулира нашето внимание. Обичаме да похапваме червени плодове и зеленчуци, защото почти автоматично ги смятаме за зрели и сладки. Сини храни обаче почти няма, поради това интуитивно страним от тях, защото ги смятаме за опасни.
Нашето отвращение към сините храни е отчасти генетично кодирано, но все пак е преди всичко вторично придобито. Различни експерименти показват, че децата реагират много по-открито на храни с необикновен или син цвят – например сладолед, оцветен в синьо, бонбони и други сладкиши, защото те събуждат любопитството им, а и защото познанията им за храните все още не са достатъчно затвърдени.
Ако искате да отслабнете
Синьото обаче има и положителни ефекти. Още през 1970-те години учени са открили, че синият цвят убива апетита. Хората, намирали се в помещения, осветени в синьо, консумирали значително по-малко храна от останалите. Затова се препоръчва на хора, които искат да отслабнат, да се хранят върху синя покривка за маса, да ползват сини чинии или прибори, или пък да го правят на синьо осветление.
Вижте и нашата снимкова галерия:
Дванайсет суперхрани за добро здраве
Етикетът "суперхрана" превърна някои екзотични продукти като чия, киноа и годжи бери в хит. Но в Европа също растат плодове и зеленчуци, които са много полезни и не им отстъпват по нищо. Тук сме подбрали 12 от тях.
Снимка: picture-alliance/dpa/H. Hollemann
Червено цвекло
Червеното цвекло е особено популярно през зимата. То се бере през есента и може да се съхранява с месеци. През студената част на годината червеното цвекло се превръща в източник на витамини. В Германия казват, че то прави слабите силни, страхливите смели, а тъжните весели. Според някои проучвания покачва и либидото. Какво повече можем да искаме от една суперхрана?
Снимка: picture-alliance/Arco Images/Larssen G.
Коприва
Тя пари, разпространява се бързо и в повечето дворове е смятана за плевел. Проучванията обаче сочат, че копривата има хранителни качества, които изненадали дори учените. Оказва се, че растението съдържа два до четири пъти повече желязо от спанака, повече калций от млякото и е много богато на витамин A, C и E. А след топлинна обработка дори вече не пари.
Снимка: wilderwegesrand.de
Череши
Черешите, сладки или кисели (вишни), се числят към най-полезните плодове. Те облекчават болките в мускулите и предотвратяват сърдечни заболявания, подсилват имунната система и подобряват мозъчната дейност. Изследвания показват, че съдържат и мелантонин - хормона, който регулира цикъла на съня. Това означава, че черешите помагат и срещу безсъние.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Gollnow
Боровинки
Боровинките са сред плодовете с най-високо съдържание на антиоксидантни и хранителни вещества. Може би това е една от причините в германския град Егезин, провинция Мекленбург-Предна Померания, наричан още "градът на боровинките", всяка година да се провежда фестивал на боровинките, по време на който традиционно се избира и "Кралица на боровинките".
Снимка: Colourbox
Облепиха
Зърната на растението облепиха, известно още като ракитник, съдържат много повече витамин C от портокалите и лимоните. Високото съдържание на витамин B12 пък го прави особено привлекателно за веганите, тъй като той иначе се съдържа само в животинските продукти. По северното крайбрежие на Германия - района на Балтийско море - облепиха се смята за специалитет.
Снимка: Colourbox
Касис
Китайският плод годжи бери се смята за един от най-полезните изобщо. Касисът, който се отглежда в Европа и Азия, съдържа също толкова витамини и оказва сходно положително влияние върху организма. Освен това съдържа една седма от калориите на годжи бери - стига да не бъде консумиран под формата на мармалад или ликьор, разбира се.
Снимка: Colourbox
Ябълки
Всички знаем, че ябълките са много полезни. Всеки германец, например, изяжда средно по 17 килограма ябълки годишно. Ябълките са плод с ниско съдържание на калории, но с много антиоксиданти, които помагат на мозъка, сърцето, кожата и костите. Те намаляват и риска от диабет.
Снимка: pictue-alliance/dpa/P. Pleul
Тиквени семки
Тиквата е донесена в Европа от Северна и Южна Америка. Тиквените семки са източник на протеини, омега 3 мастни киселини и фибри. Те съдържат и висока концентрация на минерали като магнезий и цинк.
Снимка: Colourbox
Ленено семе
Лененото семе е богато на хранителни вещества, съдържа много протеини, баластни вещества, витамин B и минерали. Картофите с извара и ленено семе са традиционно германско ястие. То е разпространено също така в хлябовете и мюслито.
Снимка: picture-alliance/ZB/P. Pleul
Брюкселско зеле
Много хора не обичат брюкселско зеле заради специфичния му вкус. Вероятно то е по-предпочитано от тези, които знаят колко е богато на хранителни вещества: 100 грама брюкселско зеле задоволява дневната нужда от витамин C и K. Зеленчукът е също така източник на желязо, фолиева киселина и калций. Той допринася и за хормоналния баланс.
Снимка: Colourbox
Шипка
Шипката съдържа витамин C и каротиноиди. Чаят и мармаладът от шипки е много популярен - както в Германия, така и в България. В провинцията Баден-Вюртемберг има специална биоферма, в която се отглеждат шипки.