Румен Радев е голям късметлия. След огромната електорална победа той - за разлика от Иван Костов например - е на път да поеме една страна в завидно икономическо здраве. Оплакванията му за бюджета и цените на този фон са просто опит да се трупат точки на гърба на опонентите. Ако обективността беше водеща в политиката, той би трябвало да благодари на предшествениците си от последните години.

Късметът на Радев

Това е така по следните причини. Първо, България успя да влезе в еврозоната. Каквото и да се говори, за да влезе една държава в този клуб, тя трябва да е в забележително финансово здраве. Румъния например не може и да мечтае за еврозоната в момента, макар че тя ѝ е изключително необходима като спирачка на огромната инфлация. Унгария също заяви намерения за присъединяване към еврото при новото си управление, но членството ѝ ще отнеме време и усилия. Та късметът на Радев е в това, че хем натрупа капитал от мърморенето срещу еврото и гнева на русофилите, хем членството на страната е вече необратим факт заедно със значимите ползи, които следват от него. Който не е разбрал какви са тези ползи, да погледне резултатите от първото тримесечие на фондовата борса, чуждестранните инвестиции, очакванията на туристическия сектор и т.н.

Второ, Радев е късметлия, защото през последните пет години България е шампион по реален ръст на доходите в Европа - 37,4%, като изпреварваме дори Хърватия (25,4%). Това означава, че въпреки инфлацията доходите на българите са нараснали значимо. Международният валутен фонд прогнозира, че до 2030 г. България ще задмине Гърция по доходи и по БВП на глава от населението, което показва, че и икономиката ни расте догонващо спрямо ЕС. В сравнение със Сърбия и Западните Балкани България е вече осезаемо напред.

Вярно е, че има и проблеми, които трябва да се решават. През миналата година бюджетът беше натоварен с излишни разходи и заеми, което доведе до дефицит от 3,5% от БВП. Този дефицит все още не ни вкарва в проблем спрямо Маастрихтските критерии, защото има дерогация за военни разходи, с която формално вероятно ще влезем в законовите рамки. Но така или иначе новият бюджет за 2026 г. трябва да е по-рестриктивен. Ръстът на заплатите в публичния сектор трябва да се ограничи (без заплати да се замразяват, но някои от автоматизмите могат да се ревизират). Ще се наложи и ограничаване на някои капиталови разходи (през ББР, но не само). Нужно е да се предприемат и някои съкращения в раздутата администрация.

Нищо от това не изисква чудеса от храброст от новото правителство. И е добре то да не се ангажира с невъзможни неща - като въвеждане на тавани на цените или щедри помощи за индустрия, ресторанти и т.н. Именно такива мерки могат да доведат до усложняване на фискалната ситуация.

Разбира се, има и лош късмет за Радев и той е свързан с действията на Доналд Тръмп в Близкия Изток. Там нещата изглежда се усложняват и България трябва да се готви и за по-лоши сценарии. Но дори ако те се реализират, страната ще е по-добре подготвена за тях от много други държави в Европа. Вдигането на транспортните разходи, което е с над 10% досега, няма как да не вдигне инфлацията. А е вероятно проблемите в Ормузкия проток да се проточат поне до лятото. Това ще е външен удар, по отношение на който нашето правителство няма да може да направи много самó. И вероятно ще се наложи да се координират действията на всички европейски държави за по-добър ефект. Но дори и в една такава тежка ситуация Радев ще има късмета да я посрещне с една доста стабилна икономика.

Късметът на ПП-ДБ

Другата късметлийска партия в новото НС беше ПП-ДБ. Беше, защото успя веднага сама да си изяде късмета. ПП-ДБ имаха забележителна позиция, макар че резултатът им от изборите не беше вдъхновяващ. Все пак те запазиха присъствието си в парламента и дори увеличиха с малко избирателите си. Много по-важно е обаче, че бяха в положение да станат втората по сила партия в страната, тъй като изборният удар по ГЕРБ е много тежък и дори силни техни фигури като кмета на Стара Загора се оттеглиха от ръководството.

Големият късмет на ПП-ДБ обаче е в друго. Ако "Прогресивна България" (ПБ) изпълни обещанието си да води проевропейска политика и да разгради завладяната държава, ПП-ДБ биха могли да имат силен партньор в парламента, с когото да извършат наистина сериозни и важни промени: формално погледнато, програмата на ПБ е сякаш копие на идеи на ПП-ДБ. Ако пък "Прогресивна България" се договори по някакъв начин с ГЕРБ и ДПС или кривне в проруска посока, ПП-ДБ щяха да са естествен силен опонент на едно такова развитие. И щяха да могат да консолидират антикорупционна и проевропейска обществена подкрепа, която да даде сериозна инерция на техен кандидат на президентските избори наесен.

Вместо това лидерите на ПП - защото в този случай отговорността и вината бяха ясно персонализирани - решиха да разцепят коалицията и да тръгнат по собствен път. Освен че това е подмяна на мандата, който получиха от избирателите като коалиция, разделянето не носи някакви видими средносрочни ползи. "Демократична България" става четвърта парламентарна група, а "Продължаваме промяната" - пета: от тези позиции трудно ще убедиш някого, че всъщност се бориш за второто място в страната. Първите социологически изследвания вероятно също ще отчетат негативи от разделянето, което като цяло ще е загуба на инерция и ще обезкуражи много привърженици. Дали това обезкуражаване ще може да се компенсира, не е много ясно към момента.

Късметът не е достатъчен в политиката - важно е и сам да не си го изядеш. "Прогресивна България" е пестелива в заявките и реториката си. Ако просто продължи курса на страната, нанасяйки някои необходими корекции тук и там, формацията на Радев е добре позиционирана да се възползва от предимствата, които ѝ идват наготово. При откриването на новото Народно събрание впечатление направи умереният и възпитан език, който се наложи. Това е добро начало, за което ПБ трябва да бъдат поздравени. Вярно е, че повечето от езиковите терористи изпаднаха от парламента (с много малки, но досадни изключения), но и новата формация успя да респектира повечето от останалите.

ПП и ДБ, уви, не се възползваха от късмета си, а тръгнаха по трудния път. Не е невъзможно и така да постигнат основните си цели (които си остават общи за двете формации), но координацията помежду им ще е ненужно сложна и изискваща конкуренция. А тяхното вътрешно състезание не привлича (вече) нито поддръжници, нито зрители. Нужно ли е тогава?

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.