Черниговска област, която граничи и с Русия, и с Беларус, е една от първите, в които руските танкове нахлуват на 24 февруари 2022 година.

Ирина Тимошенко, която има две дъщери, помни този ден отлично: "Едната от дъщерите ми се обади сутринта в пет часа от Киев и каза: "Бомбардират ни". Разплаках си, докрая не вярвах, че ще се стигне дотам. Дъщеря ми дойде при мен по най-бързия начин. Малко след това пристигнаха руските танкове. Ужасно беше", разказва жената пред Петер Савицки от "Дойчландфунк". 

Майката и двете ѝ дъщери през повечето време се криели в мазето: "Първите думи на войниците бяха: "Заповед за стрелба няма, стойте си по домовете и не ни провокирайте". С дъщерите ми излизахме по три-четири пъти на ден от мазето, когато ни ставаше твърде студено. Много се страхувах, че войниците ще дойдат в къщата ни", разказва Тимошенко. Но дотам не се стига, след три дни руските войници се изтеглят от село Макошине, където живее тя.

Украинските сили успяват да отблъснат агресора

В градчето Мена, което е на по-малко от сто километра от границата с Русия, първите танкове идват само часове след началото на военната операция. Кметът Генадий Примаков разказва пред "Дойчландфунк", че, за разлика от много украинци, не бил изненадан от инвазията: "На 23 февруари контактувах с батальон на нашата армия, който бе разположен тук. Вечерта командирът ме извика и ми показа снимка, на която се виждаше руско военно оборудване. Каза ми: Утре започва, това е сигурно."

Така и се оказва: Мена е окупирана от руснаците. Примаков се скрива и отвежда семейството си на сигурно място. Той споделя пред "Дойчландфунк", че изпитвал страх, омраза, но и безпомощност: "Чух, че руснаците вече са заловили първите кметове. Казаха ми незабавно да евакуирам семейството си."

Както става ясно, руските части искали бързо да продължат нататък и да пресекат река Десна южно от Мена. Но там украинската армия успява да отблъсне агресора. Включително защото руснаците разчитали на невярна информация, смята Примаков. "По време на боевете намерихме карта, принадлежала на войниците. В нея селищата, реките и мостовете бяха обозначени с имена на животни. Маркирани обаче бяха и мостове, които изобщо не съществуват. Единият от тях е бил планиран за изграждане още по съветско време през 1986-а година. Но така и не е бил построен", разказва кметът на Мена.

"Войниците побягнаха обратно към Русия".

На брега на река Десна в покрайнините на село Макошине и до днес стои един руски танк. Местният жител Валери Кравцов разказва пред "Дойчландфунк" неговата история - бил повреден при опит за пресичане на реката. "Сега това е само купчина скрап. Може да бъде сложен в музей, за да показва какво "руският свят" ни донесе."

Кравцов работи в кметството на Мена и е наблюдавал началото на инвазията от непосредствена близост. Тъй като руските части така и не открили в района мост - както се надявали - трябвало да импровизират, обяснява той пред АРД: "Поставиха на това място понтонен мост. Задачата на руските части тук очевидно бе бързо да обкръжат Чернигов. Киев е само на 150 километра, така че щяха да напреднат към него."

Изграждането на понтонния мост обаче изисквало време. Освен това местните жители, които се били укрили в гората, предали данни да това къде са позициите на руските части. В деня след инвазията те били подложени на обстрел, боевете продължили 48 часа и завършили с успех за Украйна, разказва Кравцов пред "Дойчландфунк".

Според Кравцов това събитие е било ключово за Украйна: "Нашата военно-въздушна отбрана и дроновете "Байрактар" се задействаха. Те разрушиха понтонния мост и поразиха много руски танкове. Част от войниците побягнаха обратно към Русия". Тези събития са били от решаващо значение, смята Кравцов. Именно те са предотвратили бързото завземане на Чернигов, а вероятно и нападението на Киев.