След началото на войната в Украйна стотици хиляди напуснаха Русия. Много от противниците на режима на Путин трайно се установиха в Германия, но никъде няма протести. Защо е така, пита в емоционален коментар Маша Майерс.
Реклама
Снимка: Christophe Gateau/dpa/picture alliance
И вечерта, и разговорът бяха изключителни. Бяхме последните гости в италианския ресторант на „Фридрихщрасе“ в Берлин – чиниите бяха празни, но интересното едва започваше. Точно като в най-политизираното кафене в Москва - „Жан-Жак“. То отдавна е затворено, но онази вечер неговият дух по невероятен начин се бе пренесъл в Берлин: на масата седяха хора и говореха за съдбата на своите родини. На руски.
Всички говорят за войната
Днес подобни разговори в Европа има много. Рядко се случва новопристигналите да не засегнат въпроса за това, което се е пречупило и преобърнало – онова, което е преместило от местата им стотици хиляди хора, да не говорим за тези, които всепоглъщащото зло е унищожило физически и смазало морално. Украинците са единни и са въодушевени от борбата, а руснаците са объркани: питат се дали могат да се върнат, как да изкарат някакви пари, как може да бъде спасена страната от надвисналия над нея крах? И изобщо ще има ли какво да се спасява?
И ние говорихме за това, но в нашата компания имаше и германци - рускоговорящи германски граждани, които започнаха да задават съвсем други въпроси:
Германците не спряха да настояват: та това е толкова важно – да говориш за несъгласието си с линията на властта, да протестираш против войната, да използваш пълноценно тези демократични институции, които тук са достъпни за всеки. Само трябва да протегнеш ръка!
„Отучила съм се!“, промълвих. В продължение на две десетилетия съм ходила на какви ли не протестни митинги - шествието на писателите, марша на майките и други. Така и не забелязах в кой момент насилието срещу участниците стана неотменна част от тези акции.
Журналистката Маша МайерсСнимка: alexfoto.de
И ето какво излезе от диалога ни с руската власт: репресиите се оказаха езикът, разбираем и за двете страни. Ако ни бият, значи се страхуват от нас. Колкото повече ни бият, толкова повече се страхуват. Или поне така беше допреди войната.
Руснаците мълчат
Докато вечерта изтича, в Украйна страната ми престъпно изтрива един след друг градове от лицето на земята, а аз не чувствам нищо повече от объркване и умора. Не си представям своя адресат: кой в Берлин има нужда от моето самотно „Не на войната?".
„Ние“, казват германските ни събеседници. За да знае Германия, че не всички руснаци поддържат Путин. Че не всички майки се гордеят със загиналите си синове. Че не всички деца рисуват танкове, мечаейки да бият украинците на фронта.
Но руснаците мълчат, а аз се досещам защо е така – приспособили са се, приютили са се, стоплили са се. Казват: „Защо ни е да ходим някъде?“. Впрочем, не споделям на глас теиз свои мисли. Сега и аз само мълча.
*****
Вижте тази снимкова галерия на ДВ:
Руснаците бягат: "Не искам да убивам и да умирам в Украйна"
Руснаците бягат. Към съседни държави и към Запада. Протести срещу мобилизацията на Путин има в редица градове. "Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна", казва Игор, избягал в Казахстан. Вижте снимки на ДВ:
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Путин обявява частична мобилизация
На 21 септември руският президент Путин обяви "частична мобилизация". Той обеща, че ще бъдат призовани само запасняци с определени военни специалности, които са служили в армията. По думите на министъра на отбраната Шойгу трябва да бъдат мобилизирани 300 000 души. Те ще бъдат изпратени на война в Украйна.
Снимка: Russian Presidential Press and Information Office/Russian Look/picture alliance
Протести срещу мобилизацията
В много градове в Русия започнаха протести срещу "могилизацията" (от руската дума "могила" - т.е. гроб), както бе наречено изпращането на руснаците на фронта в Украйна. В различни руски градове междувременно са задържани над 1000 души за участие в протестни демонстрации.
Снимка: Alexander Zemlianichenko/dpa/picture alliance
И в Дагестан са против мобилизацията
Дагестан е на първо място по брой на дадените жертви във войната на Русия срещу Украйна. Местните хора - предимно жени - се включиха активно в митинги срещу мобилизацията. В столицата Махачкала се стигна до масов бой с полицията, стълкновения имаше и в град Хасавюрт.
Снимка: Stringer/TASS/dpa/picture alliance
В Бурятия мобилизират особено много хора
След обявяването на мобилизацията се стигна до особено активно набиране на войници в Бурятия и Якутия. От Якутия се съобщава за непропорционално голям брой мобилизирани. В Бурятия, която е на второ място по брой на дадените жертви след Дагестан, връчват призовки дори нощем и прибират дори тези, които не подлежат на мобилизация. Много буряти бягат в Монголия.
Снимка: picture alliance/AP
"Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна!"
Руснаците, призовани на военна служба в съответствие с обявената мобилизация, ще заминат на фронта, където по данни на военните анализатори, Русия търпи неуспехи, понася големи загуби, изпитва дефицит на военна техника и на кадри. Тези, които не искат да воюват, са принудени да бягат от Русия. "Не искам да убивам и да бъда убит", казва пред ДВ Игор, който е избягал в Казахстан.
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Опашки на границата между Русия и Казахстан
Много от тези, които не искат да воюват в Украйна, заминават за съседен Казахстан. На границата има няколко контролно-пропускателни пункта. Руснаците нямат нужда от виза, за да влизат в Казахстан, поради което по всички гранични пункове се появиха опашки. От началото на мобилизацията за Казахстан са заминали почти 100 000 руснаци.
Снимка: DW
Бягство и към Грузия
Руснаците бягат от мобилизацията и в Грузия. На 26 септември колоната от автомобили, чакащи да преминат границата, бе с дължина 20 км. За момента ограничения за напускащите Русия официално не са въведени, но руските власти възнамеряват да инсталират на граничния пункт "Верхний Ларс" временен мобилизационен център.
Снимка: Olga Smolskaya/SNA/IMAGO
Бягство към Запада
Много от руснаците, които не искат да воюват, бягат от мобилизацията на Запад. До държавите от ЕС е трудно да се стигне заради наложените ограничения за влизане на руски граждани. Съседните на Русия балтийски държави, както и Полша, също поставят пречки пред влизането на руснаците. До ЕС засега все още може да се стигне през Финландия.
Снимка: STAFF/REUTERS
Изпращат в Украйна и неподготвените
От обявяването на мобилизацията насам постоянно се появяват съобщения за лошото материално-техническо снабдяване на армията. По данни на сайта "Медуза" мобилизираните руснаци се оплакват, че ги карат сами да си купуват спални чували и медикаменти, че им дават ръждясали оръжия, и че ги пращат на фронта, без да са изобщо подготвени за военна служба.
Снимка: AP/dpa/picture alliance
"Не взимайте повиквателната!"
"Не взимайте повиквателната!" Правозащитниците отправят този призив към хората, които подлежат на мобилизация. При това засегнат може да се окаже всеки, макар властите да говорят за "частична мобилизация". Президентът на Украйна Володимир Зеленски във видеообръщенията си призова руснаците да откажат да воюват в Украйна, а ако това е неизбежно, да се предадат в плен.
Снимка: Mikhail Metzel/dpa/Tass/picture alliance
Путин се надява да спечели войната
На Запад свързаха решението за мобилизацията в Русия с неуспехите на руските въоръжени сили във войната срещу Украйна. Обявявайки "частична мобилизация", която всъщност не е частична, президентът Путин се опитва да спечели войната, предполагат анализаторите.
Снимка: Sergei Malgavko/TASS/dpa/picture alliance
"Погребалната кампания" на Путин
Мнозина нарекоха обявената мобилизация "погребална кампания на Путин". По официални данни, от началото на агресията в Украйна Русия е загубила около 6000 военни. Тези цифри обаче будят съмнение. По данни на украинската страна и на много анализатори броят на загиналите руснаци стига до 150 000. На снимката: погребението на руския десантчик Владислав Разумов, загинал в Украйна през март.
