Това е първият случай, в който САЩ налагат санкции срещу израелска военна част. Батальонът "Нецах Йехуда" ще бъде изключен от американското финансиране. Защо?
Реклама
Санкции срещу ЦАХАЛ, израелските въоръжени сили – такива намерения преди няколко дни оповести не друг, а държавният секретар на САЩ, които са най-близкият съюзник на Израел. Плановете се отнасят най-вече до батальона „Нецах Йехуда" („Юдея завинаги"), срещу чиито членове има обвинения в нарушаване на човешките права на палестинците в окупираните от Израел територии на Западния бряг на река Йордан.
Медиите съобщават, че САЩ разследват пет войскови подразделения по подозрение за нарушаване на човешките права, но предвидените санкции са насочени само към едно от тях. Плановете са да бъде спряна всяка военна помощ за „Нецах Йехуда" и да се ограничи участието на нейни членове в обучения, финансирани от САЩ. Израелското правителство вече оповести, че ще се бори срещу тези санкции.
Религиозен военен корпус
Батальонът „Нецах Йехуда" е основан в края на миналото столетие като религиозен корпус за специални операции – целта е да се даде възможност за военна служба дори на ултраортодоксални евреи, които иначе по религиозни причини не могат да служат. В религиозния корпус на тях им се предоставя време за молитви и за изучаване на свещените текстове, храната отговаря на строгите религиозни изисквания, а взаимодействието с войници от женски пол е ограничено. Под знамената на въпросния батальон маршируват около 1000 души. Неговото съществуване е спорна тема в средите на ортодоксалните евреи, които отхвърлят за себе си военната служба.
Войниците в батальона са доброволци, защото иначе ортодоксалните евреи са освободени от военна служба. Според закона всеки израелец, който до определена възраст е посещавал религиозно училище, има право да откаже военна служба. Все повече политици обаче настояват това правило да се промени. Всъщност Върховният съд още през 1998 година постанови, че тази практика е дискриминационна. Но след терористичното нападение на Хамас срещу Израел и военния отговор - навлизането на израелската армия в ивицата Газа, много ортодоксални евреи постъпиха като доброволци в армията.
В батальона влизат както крайно ортодоксални евреи, така и хора с религиозно-националистическа нагласа. Сред тях са и радикални заселници на Западния бряг, които поддържат крайнодясната партия в правителствената коалиция. Американският новинарски портал Axios съобщава още, че с течение на времето към батальона се присъединявали все повече привърженици на младежката организация „Хилтоп" – коментира се, че това са радикализирани млади хора от заселническото движение, които са склонни към насилие. Тази организация миналата седмица беше санкционирана от ЕС заради нападения срещу палестинци.
В какво обвиняват бойците от "Нецах Йехуда"?
Батальонът „Нецах Йехуда" първоначално беше стациониран на окупирания Западен бряг. В края на 2022 година го прехвърлиха в северен Израел. А днес той участва и в сраженията в ивицата Газа. Вестник „Таймс ъф Израел" пише, че името на батальона често пъти се споменава в контекста на екстремизма и насилията срещу палестинци. Според Axios правителството на САЩ следи дейността на батальона още от 2022 година, когато имало насилствени изстъпления срещу цивилни палестинци.
Твърди се, че хора от този батальон в продължение на часове са държали окован един почти 80-годишен мъж. Този палестинец с американски паспорт починал само няколко часа по-късно от инфаркт в резултат от претърпения стрес – „Вашингтон пост" и други медии смятат, че тъкмо този стрес е причинил смъртта му. Тогава израелските въоръжени сили осъдиха стореното като „морална грешка": отговорните лица били взели лошо решение. Двама офицери бяха понижени, трети получи порицание. Но наказателно преследване нямаше.
Случаят предизвика голямо международно внимание – най-вече защото ставаше дума за възрастен човек с двойно гражданство. Държавният департамент на САЩ дори поиска разследване. А правозащитниците изброяват и други случаи на насилие и изтезания срещу палестинци.
"Върхът на моралното падение"
Израелското правителство реагира с възмущение на новините за заплануваните санкции. Премиерът Бенямин Нетаняху преди няколко дни писа в социалната мрежа Х следното: „Не може да се налагат санкции на израелската армия" и добави, че правителството му ще реагира с всички възможни средства. „Във времена, когато нашите войници се бият срещу чудовищата на терора, намерението да се санкционира едно подразделение от ЦАХАЛ е върхът на абсурда и на моралното падение," писа още премиерът. А самите израелски въоръжени сили ЦАХАЛ оповестиха, че нямат сведения за санкции срещу свои подразделения.
Санкции срещу израелската армия – това е нещо ново. Но САЩ вече са налагали санкции, насочени към Израел: срещу заселници-екстремисти и срещу Бен-Цион Гопщайн, когото смятат за доверено лице на крайнодесния министър на националната сигурност Бен-Гвир. Освен това САЩ включиха в санкционните си списъци и две организации, които финансово подкрепят заселници-екстремисти. Американските власти вече блокираха имущества на територията на страната. Издадена беше и още една забрана: граждани на САЩ и хора, които се намират на американска територия, нямат право да влизат в бизнес-отношения със санкционираните организации.
Вижте и тази фотогалерия от нашия архив:
Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. Конфликтът с палестинците обаче и до днес е извор на напрежение и военни сблъсъци.
Снимка: Imago/Seeliger
Епохално събитие
На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Международно признание за новата държава
Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.
Снимка: Getty Images/AFP
Шест милиона жертви
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/akg-images
"Накба" - Катастрофата на палестинците
За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Проекти за бъдещето
Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.
Снимка: Photo House Pri-Or, Tel Aviv
Детство в кибуц
В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.
Снимка: G. Pickow/Three Lions/Hulton Archive/Getty Images
Шестдневната война от 1967 година
Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.
Снимка: Keystone/ZUMA/IMAGO
Оспорваната заселническа политика на Израел
Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.
Снимка: picture-alliance/newscom/D. Hill
Ярост и камъни
През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.
Снимка: picture-alliance/AFP/E. Baitel
Договорите от Осло
С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Празният стол на Ицхак Рабин
Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Delay
Реч на немски език пред Кнесета
Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.
Снимка: picture-alliance/dpa
Израелската стена
Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.
Снимка: picture-alliance/dpa/dpaweb/S. Nackstrand
Поклон пред жертвите
Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.