Според разказвачите на приказки целувките са вълшебни - все пак една целувка по устните е в състояние да превърне жабата в принц. Или пък да развали тежкото заклинание, поразило спящата красавица.

Сред парнтьорите целувката създава усещане за физическа интимност, която може би е дори по-силна и от обясненията в любов. За мнозина целувките са нещо сакрално. Във филмите ни разказват, че сексуалните работници не се целуват по устата. Те пазят това само за избраниците на сърцето си.

Целувките обаче носят и други символи, не само в сферата на романтиката - целувката върху челото на дете е знак за нежност и грижа, целуването на краката или на земята пък демонстрира покорство и подчинение в много култури. 

Но какво представлява целувката и крие ли тя рискове за здравето? В рамките на една 10-секундна целувка две човешки усти си разменят около 80 милиона бактерии. Нещо повече - това е и много разпространен начин за предаването на болести. Защо тогава продължаваме да го правим?

Историята на първата целувка

"Първото свидетелство за целуване с устни, с което разполагаме, датира от около 2500 г. преди новата ера", обяснява Троел Арбол, асириолог от Университета в Копенхаген. Той пояснява, че то е описано в митологичен текст от Месопотамия. То показва сексуален акт между двама богове, които се целуват.

Троел Арбол и Софи Расмусен са авторите на нова теория за древната история на целувката. Според двамата романтичното целуване се е развивало в множество древни култури в рамките на няколко хилядолетия. Освен в Месопотамия, текстове описват целуване по време на секс в Индия и Египет поне от 1500 г. преди новата ера.

Арбол смята, че сексът и целувките започват да бъдат описвани все по-често, след като писането се превръща от административен инструмент в способ за разказване на истории. Целуването е сериозно застъпено в "Епос за Гилгамеш" - една от най-древните писмени истории. Тя датира от около 2000 г. преди новата ера. Подобно на съвременните интерпретации и там интимността е била описана като момент на трансформация. Сексуалната среща на Енкиду с Шамхат го превръща от животно в човек.

Целувката присъства и в документирането на ежедневнието в древна Месопотамия, казва Арбол. "Така например мъж или жена, които не са сключили брак, трябва да поддържат дистанция и да не се целуват. Обществата са се опитвали да регулират романтичната целувка. Фактът, че тя е била регулирана, ясно говори, че е била нещо обичайно", казва още Арбол. Но "целуването не изглежда да е било универсално при всички култури", обяснява ученият. Той се позовава както на исторически текстове, така и на по-нови данни, според които 46% от културите не се целуват в романтичния смисъл на думата.

"Вирусът на целувката" и други рискове

Целуването може би е изиграло и неосъзната роля за по-лесното и бързо разпространяване на болести в историята на света. В човешки останки са били открити патогени като вируса на херпес симплекс, тип 1 (HSV-1) и вируса на Епщайн-Бар, известен и като вирус на целувката. И двата се предават чрез слюнката. По време на пандемията от Ковид-19 Китай забрани целувките, а във Франция избягваха целуването като форма на поздрав.

Туи До, микробиоложка в Университета в Лийдс, не е изненадана, че целувката представлява проводник на болести. "Всички ние имаме 800-900 различни вида микроби, които живеят в устите ни", обяснява тя пред ДВ. "Когато се целуваме, ние обменяме много слюнка и всякакъв вид микроби." 

Поддържане на микробиологично разнообразие и тест за партньорите

Същевременно До посочва, че здравата уста има нужда от балансирана микробиологична среда. A целуването може да представлява важен начин за поддържане на здравословно микробиологично разнообразие чрез обмен на микроби с нашите партньори. "Някои видове бактерии като Streptococcus salivarius могат да помогнат за успокояване на възпаленията. Хората с голямо изобилие от свързани със здравето видове бактерии обикновено имат и по-здрава уста", казва още тя.

Микробиоложката обяснява, че целувките са полезни далеч не само за оралното ни здраве. "Устата е врата към цялото тяло - тя се свързва с нашия чревен микробиом и с кожата ни. Така че, когато се целувате, това може да има положителен ефект върху микробиома в цялото ви тяло, дори и да повлияе върху мозъка и настроението ни", казва До.

Учените смятат, че целувката е и начин за тестване на потенциални партньори. Тя ни позволява да оценим общото здравословно състояние на другия човек, долавяйки биологични следи от слюнката. Целуването предизвиква задействане на центровете за удоволствие и възнаграждение в мозъка, след което се освобождават хормони като окситоцин, допамин и серотонин. Кожата почервенява, сърдечният ритъм се ускорява, а зениците се разширяват. И настъпва времето на удоволствието.

***

Вижте и тази галерия от нашия архив: