Италианката Ана-Лиза ще гласува за Джорджа Мелони – крайнодясната политичка, която мнозина вИталия  наричат „неофашистка“. Ана-Лиза вижда друго: „Тя е прецизна, знае какво иска и винаги е добре подготвена. На нея може да се разчита, тя не се отклонява от курса си“.

„Готови сме“

Ана-Лиза участва в митинг, на който Джорджа Мелони заяви, че лидерите на страната са изгубили контакт с обикновените хора и обеща да разговаря с онези, който всекидневно страдат от проблемите в страната. „Готови сме“ е предизборният лозунг на партията „Италиански братя“, която води в допитванията и има добри шансове да триумфира на изборите на 25 септември заедно с другите десни - партиите на Салвини и Берлускони.

Джорджа Мелони си изгражда именно имиджа, който ѝ приписва Ана-Лиза: прагматична политичка, която знае какво искат хората, благонадеждна и пробивна. В същото време – женствена, а и остро критична към левите, които не познавали живота на обикновения италианец. Мелони казва, че обществото се нуждае от оздравителната сила на личния успех и описва една Италия, в която всеки получава онова, което заслужава.

Чужденците, които мамели Италия

Личният успех: при Мелони тази либерално-консервативна тема се смесва с някои отчетливи крайнодесни акценти. Например укриването на данъци, което практикували най-вече чужденците в Италия. Мелони има предвид практиката на държавата да провежда данъчни проверки чак две години и половина след старта на определен бизнес. А дотогава мнозина чужденци от държави извън ЕС просто приключвали с бизнеса, изпарявали се и не плащали нито едно евро данъци, твърди Мелони. Според нея тъкмо поради това държавата натоварвала с голямо данъчно бреме честните италиански предприемачи, чийто бизнес е видим за всички.

Е, доказателства за тези си твърдения Мелони не дава, но затова пък има рецепта за справяне с „проблема“: занапред всички чужденци от държави извън ЕС трябвало да предплащат данъци, още преди да са започнали бизнеса си.

От трибуната на митинга Мелони обвинява лявоцентристките партии, че с либералната си миграционна политика привличат в Италия само наркомани и проститутки. В същото време тя не отронва нито дума за евентуалната си бъдеща европейска политика или пък за Владимир Путин и войната му срещу Украйна. В други свои речи обаче тя често критикува глобализацията и ЕС – макар че не настоява Италия да напусне Общността.

Неофашистки идеи?

В отговор на въпроса за неофашистките корени на партията ѝ Мелони се опитва да се измъкне с шеговитото обяснение, че гледа да не реагира на провокациите – вместо това медитирала, правела йога и ходела на сауна. Неофашистката предистория на партията ѝ „Италиански братя“ очевидно създава големи главоболия на Джорджа Мелони: след митинга нейният говорител отхвърли поканите за интервю, защото журналистите питали младите хора в партията относно мнението им за фашизма.

В младостта си Джорджа Мелони наистина е била активистка на неофашистка партия, но после сериозно се дистанцира от нейните идеи. Много италианци обаче днес търсят нещо подобно: лидер със здрава ръка, който да реши структурните проблеми на страната и да преодолее по някакъв начин тежката разпокъсаност на политическия пейзаж, водеща до нестабилни правителства.

Скандалите разрушиха доверието

Италианците изгубиха голяма част от доверието си в политическата класа след огромния корупционен скандал в началото на 1990-те години, който буквално срути цялата партийно-политическа система в страната. После пък дойде Силвио Берлускони със своите секс скандали, а след него отново се заредиха скандали с корумпирани политици…

Хората в страната изпитват недоверие не само към политиците, но и към медиите. Едва 13% от анкетираните смятат, че медиите са независими от политиците. За сравнение: в Германия 40% от анкетираните вярват, че медиите са независими от политиката.