В седмицата след като южнокорейският президент Юн Сук Йол обяви военно положение, което малко по-късно отмени, Пхенян остана учудващо мълчалив. Обикновено всеки намек за проблем в Сеул се използва от севернокорейските медии като доказателство за корупцията и некомпетентността на Южна Корея и лидерите ѝ.

Този път обаче Северът пропусна възможността да се подиграе на идеологическия си враг и да подчертае, че севернокорейският социализъм е по-добрата държавна система. Вместо това държавната информационна агенция на Пхенян се съсредоточи върху теми като откриването на фабрика за подправки и полагането на клетва на една младежка група.

Анализаторите признават, че са били учудени от бездействието на Северна Корея по отношение на възможността за пропаганда, особено с оглед на това, че Юн е много радикален спрямо Пхенян, а и обвини политическите си опоненти, наричайки ги “севернокорейски комунисти”.

Защо Северът не направи нищо?

Едната теория е, че режимът в Пхенян е решил да не показва на севернокорейците сцените на протести в Южна Корея, за да не ги мотивира да прибегнат подобни действия. Другата - че Северна Корея се е притеснявала, че южнокорейските власти могат да провокират ескалация с Пхенян в опит да отвлекат вниманието на гражданите от другите проблеми.Трета теория е свързана с решението на Пхенян да обяви Южна Корея за “войнствена държава”, което означава, че отношенията между двете държави вече са като тези между вражески страни.

Тази стъпка отбелязва сериозна промяна в политиката, според която досега двете държави се считаха за части от едно цяло, които трябва един ден да се обединят. Възможно е от тази гледна точка Северна Корея да не е сметнала за нужно да коментира политическата криза в Сеул, смята професорът по история и международни отношения от сеулския университет “Кукмин” Андрей Ланков. “Почти всеки уикенд, откакто Юн е президент, има големи демонстрации в Сеул срещу правителството му”, казва експертът. “И всеки път севернокорейските медии съобщават за тях. Сега това не се случи и според мен причината е, че Пхенян искаше да проследи какво ще стане”.

Южна Корея е “държава като всички останали”

“Освен това постепенно намалява количеството информация, което севернокорейските медии съобщават за Южна Корея, защото явно не искат да се съсредоточават върху Сеул. Вместо това те са предприели стратегията, че това е една държава като всички останали”, обяснява Ланков.

Гу Гап У, професор в сеулския университет за севернокорейски науки, е съгласен, че Пхенян активно търси начин да се дистанцира от контактите със съседната си държава. “Северът обичайно много бързо споменава “марионетния южнокорейски режим”, когато има гражданско неподчинение. Учудих се, че не казаха нищо за демонстрациите този път”, обяснява той. “Мисля, че това е доказателство, че не искат да имат нищо общо с Южна Корея повече. Най-вече не искат да са въвлечени в никакъв конфликт на Корейския полуостров”, казва експертът.

Според Гу е малко вероятно Ким Чен Ун да е игнорирал размириците в Южна Корея от страх, че това ще провокира и неговите граждани. “Не мисля, че режимът взема предвид ефекта от съобщаването за тези събития. По-вероятно е Пхенян да се е фокусирал върху разграничаване от Сеул”.

Северна Корея най-сетне коментира

В крайна сметка Северна Корея реши, че не може да продължава да мълчи. В сряда държавната информационна агенция съобщи за събитията в Южна Корея по следния начин: “Шокиращите действия на марионетния режим на Юн Сук Йол, който изведнъж обяви военно положение и без да се замисли, размаха оръжията на фашисткия си режим, предизвикаха хаос в цяла Южна Корея”.

В съобщението южнокорейската армия беше представена като “гангстерска организация”. Севернокорейската медия нарече действията на Юн “бедствие” и призова южнокорейският народ незабавно да го свали от поста му и да го накаже.