Защо станах войник в Украйна. Историята на журналист от ДВ.
Константин Хончаров
24 февруари 2023
"Руснаците атакуваха училището на децата ми, ракети паднаха до къщата на родителите ми." Константин Хончаров е журналист в ДВ. Още в началото на войната той решава, че ще стане войник и ще се сражава срещу Русия.
Реклама
Когато на 24 февруари 2022 в 4 часа сутринта киевско време руснаците започнаха инвазията си, аз тъкмо бях започнал смяната си в нюзрума на Дойче веле (ДВ). Бях пристигнал в Германия заедно със семейството ми малко преди тази дата. Когато Владимир Путин обяви т. нар. "специална военна операция", вече пишех за уебстраницата на ДВ за първите руски ракети, паднали върху родния ми Киев. Описвах безкрайните колони руски бронирани бойни машини, преминаващи през границата.
Руските нашественици атакуваха детската градина и училището на децата ми. Балистични и крилати ракети паднаха близо до къщата, в която живеят родителите ми и където съм прекарал голяма част от живота си. Въпреки че никога не съм имал нищо общо с армията, въпреки че никога не съм се тупал по гърдите в традиционна украинска носия, въпреки че говоря руски език аз просто нямах друг избор, освен да се върна в Украйна и да защитавам родината си. Нямаше да мога да си простя, ако бях останал в чужбина или бях решил да изкарам случващото се на сигурно място.
Пътят към дома
Пътуването от Германия до Киев ми отне 36 часа. На полско-украинската граница гледката беше ужасяваща. Хиляди хора и стотици автомобили се бяха наредили на опашки, дълги десетки километри, чакайки да влязат в Полша. Жените, децата, а и мъжете, които им помагаха да напуснат Украйна, бяха принудени да прекарат зимната нощ на открито. Горяха лагерни огньове, а онези, които можеха, се топлеха в своите автомобили. Самото пресичане на границата отне едва няколко минути. Освен мен, на КПП-то в посока Украйна имаше само още двама души.
Притеснявах се, че няма да стигна навреме до Киев, защото руските войски вече настъпваха към столицата и най-вероятно планираха да я превземат или поне обсадят. В Киев можеше да се влезе само от юг. Всички други маршрути бяха прекалено опасни. Шофьорите отказваха да пътуват до там или искаха астрономически суми.
Купих три билета за различни влакове от Лвов до Киев, но всички те впоследствие бяха анулирани. Можех да стигна до столицата единствено с влака за евакуация, който извозваше украинците, превърнали се в бежанци, до Западна Украйна и след това се връщаше почти празен в Киев - за да вземе следващата група. Паспортът ми, в който е нанесен моят киевски адрес, се превърна в моя билет за този влак. Без никаква светлина, в пълен мрак, влакът премина през половин Украйна, след което пристигнахме в почти безлюдната столица. Никога досега не бях преживявал нещо подобно в града. Никога не бях виждал и такива дълги опашки пред военните комисариати в Киев. Повечето от тези стотици чакащи дори не успяваха да стигнат до своя ред преди вечерния полицейски час.
Журналистика и война
Чак три месеца след началото на руската агресия успях да стана част от украинската армия. Никой не ми се обади на телефонния номер, който бях оставил във военното отделение, не получих и призовка. Но четвъртото ми посещение във военния комисариат бе успешно. След безкрайни бюрократични процедури най-накрая ме изпратиха във въоръжените сили.
С този "руски свят" се сблъсках пряко и в новата ми роля на войник - през лятото и есента в област Херсон. След тежките боеве на нашето подразделение, бях сред първите военни, които се срещнаха с украинци след края на окупацията. Няма да забравя танцуващите дядовци и баби, вдигането на украинския флаг по административните сгради, радостния плач на жителите от освободените Николаевска и Херсонска област.
Веднага след това нашата част беше прехвърлена в страдащия Бахмут, а малко по-късно и в града на мъчениците Соледар. Отлично помня и разрушените от руската артилерия и танкове градове, превърнати в истински руини. За съжаление там сълзите на местните жители не бяха от радост. Самият аз бях ранен край Соледар и по-късно хоспитализиран. В отделението ни лежеше един млад мъж, загубил крака си при обстрел на вражески танк. Той беше от Шахтьорск и четеше "Кобсар" на украинския поет Тарас Шевченко - именно в болницата за мен той се превърна в символ на непоколебимостта на Украйна и неизбежното поражение на Русия в тази война.
Но руската армия продължава - доколкото ѝ стигат оръжията - систематично да унищожава свои цели в Украйна. В същото време защитниците на Украйна полагат усилия да намалят колкото се може повече броя на тези руски оръжия и варварите, които ги използват. Продължаваме нашата борба за права, за свобода и за живот. Хората от моя батальон, доброволно включили се във войната, са с най-различни професии. Сред нас има счетоводители, адвокати, художници, психолози, банкери, професионални играчи на покер, служителите на министерството на спорта. И всички те са се записали доброволно в армията.
Това не е просто героизъм. Това е свръхчовешко.
И онова, което правят украинските бойци сега, особено край Бахмут, не е просто героизъм. Защото героизмът е необичайно и изключително действие. А те вече месеци наред упорстват и вършват наистина свръхчовешки неща! При това без ротации.
На 24 февруари 2022 украинците осъмнаха под ударите на руската армия. Русия започна пълномащабна война срещу Украйна. В нашата фотогалерия Ви показваме кадрите, които обиколиха света. Хронологията на една война.
Снимка: Bulent Kilic/AFP
Черен ден за милиони украинци
В ранните часове на 24 февруари 2022 много украинци бяха събудени от експлозии като тази в Киев. Руските части нападнаха военни обекти по протежението на цялата граница с Русия, Беларус и окупираните от 2014 година насам области, както и във вътрешността на страната. Украйна въведе военно положение. Още в самото начало бяха засегнати и граждански обекти, паднаха първите жертви.
Снимка: Ukrainian President s Office/Zuma/imago images
Когато паднат руските бомби
Руският президент Владимир Путин нарича нахлуването "специална военна операция". Той иска да завладее изцяло регионите Донецк и Луганск. Жителите на Маруипол се криха в продължение на седмици от бомбите в мазетата. Мнозина загинаха под руините, както при нападението срещу театъра, в който стотици хора бяха погребани живи.
Снимка: Nikolai Trishin/TASS/dpa/picture alliance
Милиони украинци станаха бежанци
Войната в Украйна предизвика огромна бежанска вълна в Европа - невиждана от Втората световна война насам. По данни на ООН до началото на февруари 2023 година над осем милиона украинци са потърсили убежище в Европа. Сред държавите от ЕС най-много бежанци прие Полша - над 1,5 милиона. Милиони украинци, най-вече от източната и от южната част на страната, се отправиха към други части на Украйна.
Снимка: Anatolii Stepanov/AFP
Жестокостите в Буча
Само след няколко седмици украинската армия успя да прогони руснаците от северните и североизточните райони на страната. Планът на нашествениците да обградят Киев се провали. При освобождаването на териториите се разкриха жестокостите на руските военни. Кадри на измъчвани и избити цивилни граждани в Буча край Киев обиколиха света. Властите съобщиха, че загиналите там са 461.
Снимка: Carol Guzy/ZUMA PRESS/dpa/picture alliance
Атаката срещу гарата в Краматорск
От Донбас почти ежедневно се съобщаваше за цивилни жертви. Още в началото властите призоваха населението да се изтегли в по-сигурни региони. Но руските ракети засягаха и тези, които вече бяха тръгнали на път. При атаката срещу гарата в Краматорск през април 2022 загинаха 61 души и над 120 бяха ранени. Хиляди искаха да се изнесат от града на сигурно място.
Заради руските въздушни нападения милиони хора се крият в бомбоубежища. Най-тежко е за живеещите близо до фронта в обсега на артилерията. Там хората масово заживяха в мазетата, но и в големите градове във вътрешността на страната само убежищата предлагаха защита от ракетите. В Киев (на снимката) и в Харков хората търсят спасение в станциите на метрото.
Снимка: Dimitar Dilkoff/AFP/Getty Images
Окупацията на ядрената централа "Запорожие"
В първите седмици Русия окупира голяма част от Южна и Източна Украйна, както и области на север, особено край Киев. Ядрената централа "Запорожие" в южната част на страната оттогава насам е под руски контрол. Боевете засегнаха и самата централа. Международната агенция по атомна енергия изпрати експерти и поиска създаването на зона за сигурност.
Снимка: Str./AFP/Getty Images
Последният бастион в Мариупол: "Азовстал"
Руската армия обсади Мариупол за седмици и така попречи на снабдяването с муниции и храна. Металургичният комплекс "Азовстал" бе последният бастион на Украйна. В подземните му помещения се бяха укрили хиляди хора, включително цивилни граждани и бойци на "Азов". През май след продължителни атаки руснаците поеха контрола над завода. Над 2000 войници бяха пленени.
Снимка: Dmytro 'Orest' Kozatskyi/AFP
Символът на съпротивата
В първия ден на войната руснаците завладяха Змийския остров в Черно море. Записаният разговор с екипажа на руския кораб на украинците, които в него отказват да се предадат, стана вирален в интернет. През април - по техни данни - украинците са успели да потопят с ракета крайцера "Москва", след което през юни са прогонили руснаците от острова.
Снимка: Ukraine's border guard service/AFP
Точният брой на жертвите не е известен
Не е известно колко души са били убити до момента във войната. По данни на ООН има най-малко 7200 цивилни жертви и 12 000 ранени. Но броят им може да е и много по-висок. Броят на загиналите украински войници също не е известен. През декември 2022 година Михайло Подоляк, съветникът на украинския президент, спомена за "до 13 000". Независими данни няма.
Снимка: Raphael Lafargue/abaca/picture alliance
HIMARS - първото решаващо оръжие
Още от първите дни на войната се заговори за доставките на западно оръжие за Украйна, но в началото Киев получи съвсем малко. Предоставените от САЩ през юни артилерийски системи HIMARS бяха голямо подкрепление. Благодарение на тях украинската армия успя да прекъсне доставките на муници за руската артилерия, а и да подготви успешната си контраофанзива.
Снимка: James Lefty Larimer/US Army/Zuma Wire/IMAGO
Контраофанзивата и освобождаването на области
В началото на септември украинската армия проведе успешна контраофанзива в региона на Харков. Изненаданите руснаци се изтеглиха бързо, изоставяйки военно оборудване и муниции, както и доказателства за вероятни военни престъпления. В крайна сметка украинците успяха да освободят и Херсон. Жителите на града не скриха радостта си от пристигането на украинските части.
Снимка: Bulent Kilic/AFP/Getty Images
Експлозията на Кримския мост
В началото на октомври 2022 година силна експлозия прогърмя на моста към анексирания от Русия полуостров Крим. Построеният от Кремъл мост към полуострова бе частично разрушен. Русия заяви, че експлозията е предизвикана от камион, натоварен с експлозиви от Украйна. Киев не пое отговорността за взрива.
Снимка: AFP/Getty Images
Масирани нападения срещу енергийната система
Няколко дни след експлозията на Кримския мост Русия проведе първото мащабно ракетно нападение срещу енергийни съоръжения в цяла Украйна. Токът спря от Лвов до Харков. Оттам нататък този вид нападения станаха обичайни. Заради големите щети по електроцентралите и другата инфраструктура на почти всички украинци им се налага ежедневно да се сблъскват със спирания на тока, водата или отоплението.
Снимка: Genya Savilov/AFP/Getty Images
Войната и европейската интеграция
Ежедневните видеопослания на Володимир Зеленски, в които той информира за развитието на ситуацията, се сдобиха с милионна публика. Украинският президент успя да обедини не само украинците, но и целия западен свят за оказването на подкрепа за Украйна. Под негово ръководство европейската интеграция достигна ново ниво: Украйна е кандидатка за членство в ЕС.
Снимка: Kenzo Tribouillard/AFP
Украйна и танковете "Леопард 2"
Борбата на Украйна срещу руските агресори зависи и от помощите. Водена от САЩ група държави предостави хуманитарна, финансова и военна помощ на стойност милиарди долари. Доставката на тежко въоръжение бе обект на остри дискусии на Запад - поради опасения от реакцията на Русия. Но Украйна ще получи западни танкове - предимно "Леопард 2".
Снимка: Ina Fassbender/AFP/Getty Images
Бахмут - градът в развалини
В района на град Бахмут, в региона Донецк, се водят ожесточени боеве от месеци. След като през януари 2023 украинските части загубиха контрола над предградието Соледар, отбраната на Бахмут е силно затруднена. Германските тайни служби съобщиха през януари 2023 за загуби от украинска страна, възлизащи на трицифрени числа. Вероятно загубите на руснаите са още по-големи. Градът е целият в развалини.
Снимка: LIBKOS/AP/dpa/picture alliance
17 снимки1 | 17
***
"Болка за цял живот": Украинка, изнасилена от руски войник