Нелегалната търговия с отпадъци, които се внасят от Европа в Югоизточна Азия, е печеливш бизнес. За търговците рисковете са минимални. Но щетите за природата и хората са огромни.
В Индонезия редовно се внасят хартиени отпадци, смесени с пластмасаСнимка: Yuyun Ismawati/2024
Реклама
Малайзия, Виетнам, Тайланд и други страни в Югоизточна Азия са принудени да се борят срещу нелегален внос на отпадъци от индустриалните държави, включително и от Европа.
В доклад на ООН се описва бизнеса с боклука и пътят на отпадъците от Европа до Азия. Според него криминални играчи използвали дупки в законите и легалните предприемачески структури, за да въртят търговия с отпадъците. Това е едно от най-сериозните престъпления срещу околната среда в момента. А в момента наказания са безобидни.
Европейската комисия смята за незаконни между 15 и 30 процента от износа на европейски боклук. Нелегалните приходи от този бизнес годишно възлизат на милиарди евро. Според цитирания доклад на ООН в периода 2017-2022 година държавите от АСЕАН са внесли над 100 милиона тона метални, хартиени и пластмасови отпадъци на стойност 50 милиарда долара.
В световен мащаб търговията с отпадъци сериозно се промени през последните години - особено, след като през 2018 Китай взе мерки за спиране на нежелателния внос на отпадъци. В резултат от това те се пренасочиха към Югоизточна Азия.
Как Индонезия се превърна в сметището на Европа
Така държави като Индонезия станаха желана дестинация както за законни, така и за незаконни отпадъци. От 2018 година насам в Индонезия пристигат хартиени и пластмасови отпадъци най-вече от западноевропейски държави, съобщава статистическата служба на страната. Но хартиените отпадъци често пъти са смесени с пластмаса, а това създава сериозна опасност за природата и за здравето, особено на острови като Ява и Суматра. Защото при изгарянето на пластмасови отпадъци се отделят опасни химикали в силна концентрациия, които в крайна сметка попадат в хранителната верига на хората. По селата отровният дим и отровената храна причинява заболявания на горните дихателни пътища и на храносмилането - та чак до ракови заболявания. Често пъти хората са принудени да напускат родните си места.
Въпреки отрицателните последствия за човешкото здраве и за природата износът на отпадъци към Югоизточна Азия продължава да бъде много печеливш бизнес, на който не се обръща сериозно внимание.
Италианската криминоложка Серена Фаварин обяснява, че идеята е да се изнасят отпадъци към държави, в които правилата не са толкови строги, а наказанията с по-ниски. В редица страни нелегалната търговия с отпадъци не попада под ударите наказателното право - това е гражданско-правна тема. Дори когато законът е многократно нарушен, наказанията пак са леки, а така бизнесът става много привлекателен.
Какво може да се направи?
Ето защо в Азия и в Европа както отделни държави, така и международни правоприлагащи органи се опитват да запушат пролуките, през които се провират престъпните контрабандисти на боклук.
"Важно е да се подсили международното сътрудничество и да се хармонизират правилата в различните държави", казва в тази връзка Фаварин. Според нея тъкмо това ще улесни преследването и наказването на престъпниците.
В момента ЕС преработва своите правила, за да ограничи проблематичния износ на отпадъци. Новите правила вероятно ще бъдат приети в края на април.
В защита на природата могат да бъдат впрегнати и новите технологии. Серена Фаварин обяснява: "Чрез дронове или сателити може да се локализират големи сметища или други струпвания на отпадъци. Пак с тяхна помощ можем да идентифицираме нелегални сметища и изгаряне на отпадъци в защитени територии."
***
Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив:
Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.
Пластмасови микрочастици във водата, в пастата за зъби, в душгеловете, пластмасови играчки, найлонови торбички. Пластмасата превзема света. Какво означава това за човека и природата?
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Sauer
Дребни като песъчинки
Те са дребни като песъчинки, някои дори не се забелязват: пластмасовите микрочастици, наричани микропластика. Те са не по-големи от 5 милиметра и са съставна част на редица продукти. Някои са добавени съзнателно - при пастите за зъби например. А други възникват при разграждането на пластмасовите отпадъци или при протъркване на материалите - например при шофиране (гумите).
Снимка: picture alliance/JOKER/A. Stein
Има ги в пастата за зъби
На някои от производителите им е все едно, а много хора изобщо не са наясно: сините точици в пастата за зъби са дребни пластмасови частици. Смята се, че с тях миенето на зъби е още по-ефективно. По-късно обаче тези микрочастици попадат в моретата - заедно с отпадните води, тъй като повечето пречиствателни станции не могат да ги филтрират.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Sauer
Козметика с много пластмаса
Пластмасови частици се съдържат и в някои гелове за почистване на лице, както и в редица душгелове. Има ги и в матиращи кремове. Само че производителите изобщо не си правят труда да информират потребителите, че в домашната им козметика се съдържа микропластика. Пирродозащитниците и някои институции настояват използването на дребните микрочастици в козметиката да бъде забранено.
Снимка: picture-alliance/empics/Y. Mok
И изкуствените материи са проблем
Най-много микропластика "произвеждат" синтетичните текстили. В момента 60% от дрехите ни са от подобна материя. При изпирането на едно яке полар например се освобождават до 1 милион влакна. Годишно в Европа по този начин в отпадните води попадат близо 30 хиляди тона синтетични влакна, сочи изследване на ЕС.
Снимка: Imago/Mint Images
Микропластика във водата
Пластмасовите микрочастици замърсяват не само реките и моретата - милиони хора по света всеки ден поемат невидимите власинки, докато пият вода от чешмата. Американски учени са изследвали 150 проби с питейна вода от 5 континента: в 83% от тях са установили съдържание на микропластика. Микрочастици пластмаса - пропилен или найлон - са открити и в много марки минерална вода в пластмасови шишета.
Снимка: Colourbox
Как микропластика отива в моретата
При триенето на пластмасови повърхности се отделят микроскопични пластмасови частици. Една част от тази микропластика попада в моретата. Най-големите подобни замърсители са синтетичните текстили, атомобилните гуми, градският прах и пътната маркировка. В козметичните продукти се съдържа значително по-малко количество микропластика.
Бомба със закъснител
Пластмасовите отпадъци също "произвеждат" голямо количество пластмасови микрочастици. Една найлонова торбичка се разгражда след 20 години, едно пластмасово шише - след 450 години. Средностатистически всеки жител на Земятата използва годишно по 60 килограма пластмаса. А в Северна Америка и Западна Европа дори над 100 килограма. Два процента от произвежданата в света пластмаса попада в моретата.
Снимка: Getty Images/M.Clarke
В плен на пластмасите
Настъплението на пластмасата се отразява и на хората, и на животните. Все още обаче знаем твърде малко по този въпрос, защото изследванията тепърва прохождат. Ясно е обаче, че пластмасата и микропластиката попадат в стомасите на живи същества и дори причиняват смъртта на някои животни. Досега няма изследвания, които да доказват, че пластмасата е опасна и за здравето на човека.
Снимка: Reuters/Francis Perez/Courtesy of World Press Photo Foundation
По-малко пластмаса?
Пластмасата е евтин продукт и често се оказва практична в ежедневието ни. Факт е обаче, че тя вреди на околната среда. Какво могат да направят политиците? Да забранят торбичките и чашките за еднократна употреба? Да въведат задължително рециклиране или един вид "пластмасов" данък? Най-добре би било да преминем към алтернативни продукти, които щадят природата и човека.
