Защо руснаците не протестират срещу диктатора, който ръководи страната им? Защо да е по-лесно в Иран или в Беларус? Миодраг Сорич посочва няколко възможни причини за летаргията на руското гражданско общество.
Реклама
Защо стотици хиляди руснаци се оставят да бъдат изпращани като пушечно месо в една престъпна и агресивна война? Защо предоставят съдбата си в ръцете на подстрекателя Путин? Защо не се бунтуват? Повечето хора извън Русия не могат да намерят задоволителен отговор на всички тези въпроси. Руснаците сякаш позволяват да им се случва всичко, което им се случва. Като отговор се сервират стереотипи за предполагаемия им национален характер - руснаците са толерантни, винаги се подчиняват на царя в Кремъл, страхуват се от свободата, както пише Фьодор Достоевски.
Вярно е, че в момента е опасно да се бунтуват. Всеки, който агитира за мир в Русия, е заплашен от затвор и преследване. Но и демонстрантите в Иран трябва да се съобразяват с подобни последици. Въпреки това, през последните три седмици хората масово излязоха по улиците в цялата страна, за да протестират срещу бруталния режим на моллите. Десетки вече заплатиха с живота си. Но онези, които успеят да избегнат иранските полицейски сили, очевидно не са обезкуражават и продължават да демонстрират. И все пак, касапите в Техеран и други градове в ислямската страна, са не по-малко жестоки от частите на ОМОН в Москва.
Не е вярно, че руснаците не искат да се борят за демокрацията
Светът наблюдава смелите протести на иранците с възхищение. Точно така, както милиони хора навсякъде по света отдадоха почит на смелостта на беларусите, разбунтували се преди две години срещу фалшифицираните от Лукашенко избори. Или на демонстрациите на украинците, които неведнъж се бориха за демокрация. В Украйна народът надделя, в Беларус - все още не е. Но беларусите ще изправят Лукашенко пред съда, когато Путин вече не е в състояние да го защитава.
Твърдението, че руснаците нямат достатъчно желание да се борят за демокрацията, е абсурдно. Мнозина се позовават на социологически проучвания. Според тях приблизително всеки трети руснак смята, че "западната демокрация е неподходяща за Русия". Най-малкото по-възрастните мислят така. Те никога не са прекарвали дълго време на Запад. От друга страна, младото поколение е толкова космополитно, колкото и неговите връстници в Париж или Лондон. Те искат свобода, истинска (не контролирана) демокрация, просперитет и възможността да пътуват.
Абсурдно е също, че - както твърдят православните църковни водачи - демокрацията уж подкопава морала. Обратното е вярно. Само независими от държавата съдилища осигуряват правосъдие за всички - независимо от това колко добри или лоши могат да бъдат личните отношения с политиците. В днешна Русия обаче Кремъл решава каква трябва да бъде присъдата в съдебните процеси срещу демонстрантите. Руските съдии са подставени лица на властта. В стабилните демокрации корупцията и непотизмът нямат шанс.
Травмата от 90-те години на 20-и век
Като друга причина, поради която много от по-възрастните руснаци са скептични към демокрацията, се посочват 90-те години на миналия век. Това, което те е трябвало да изтърпят тогава обаче, не е имало нищо общо с истинската демокрация. След 1991 г. старите съветски елити - бившите партийни функционери и агентите на тайните служби - по-скоро са забогатявали безгранично за сметка на обществото, контролирайки политиката с планини от пари.
Но украинците и грузинците също страдаха от това през 90-те години. В Киев, олигарсите имаха голямо влияние. Но украинците успяха да избират правителства и да ги свалят. Стандартът им на живот нарасна бавно. Страната се превърна в пример за Русия и затова стана толкова опасна за Путин. Изведнъж се видя, че демокрацията и свободата са възможни дори сред източните славяни.
Украинците ще продължат да се борят за своята страна. Те не желаят да живеят в авторитарна държава. Огромните жертви, направени от този народ, го сплотяват. Отбранителната им война срещу Русия ще ги формира за поколения напред. Ако гражданите на Русия също желаят достоен живот в свобода и просперитет, те също ще трябва да се борят за него. Точно така, както са се борили и останалите народи.
***
Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив:
Руснаците бягат: "Не искам да убивам и да умирам в Украйна"
Руснаците бягат. Към съседни държави и към Запада. Протести срещу мобилизацията на Путин има в редица градове. "Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна", казва Игор, избягал в Казахстан. Вижте снимки на ДВ:
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Путин обявява частична мобилизация
На 21 септември руският президент Путин обяви "частична мобилизация". Той обеща, че ще бъдат призовани само запасняци с определени военни специалности, които са служили в армията. По думите на министъра на отбраната Шойгу трябва да бъдат мобилизирани 300 000 души. Те ще бъдат изпратени на война в Украйна.
Снимка: Russian Presidential Press and Information Office/Russian Look/picture alliance
Протести срещу мобилизацията
В много градове в Русия започнаха протести срещу "могилизацията" (от руската дума "могила" - т.е. гроб), както бе наречено изпращането на руснаците на фронта в Украйна. В различни руски градове междувременно са задържани над 1000 души за участие в протестни демонстрации.
Снимка: Alexander Zemlianichenko/dpa/picture alliance
И в Дагестан са против мобилизацията
Дагестан е на първо място по брой на дадените жертви във войната на Русия срещу Украйна. Местните хора - предимно жени - се включиха активно в митинги срещу мобилизацията. В столицата Махачкала се стигна до масов бой с полицията, стълкновения имаше и в град Хасавюрт.
Снимка: Stringer/TASS/dpa/picture alliance
В Бурятия мобилизират особено много хора
След обявяването на мобилизацията се стигна до особено активно набиране на войници в Бурятия и Якутия. От Якутия се съобщава за непропорционално голям брой мобилизирани. В Бурятия, която е на второ място по брой на дадените жертви след Дагестан, връчват призовки дори нощем и прибират дори тези, които не подлежат на мобилизация. Много буряти бягат в Монголия.
Снимка: picture alliance/AP
"Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна!"
Руснаците, призовани на военна служба в съответствие с обявената мобилизация, ще заминат на фронта, където по данни на военните анализатори, Русия търпи неуспехи, понася големи загуби, изпитва дефицит на военна техника и на кадри. Тези, които не искат да воюват, са принудени да бягат от Русия. "Не искам да убивам и да бъда убит", казва пред ДВ Игор, който е избягал в Казахстан.
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Опашки на границата между Русия и Казахстан
Много от тези, които не искат да воюват в Украйна, заминават за съседен Казахстан. На границата има няколко контролно-пропускателни пункта. Руснаците нямат нужда от виза, за да влизат в Казахстан, поради което по всички гранични пункове се появиха опашки. От началото на мобилизацията за Казахстан са заминали почти 100 000 руснаци.
Снимка: DW
Бягство и към Грузия
Руснаците бягат от мобилизацията и в Грузия. На 26 септември колоната от автомобили, чакащи да преминат границата, бе с дължина 20 км. За момента ограничения за напускащите Русия официално не са въведени, но руските власти възнамеряват да инсталират на граничния пункт "Верхний Ларс" временен мобилизационен център.
Снимка: Olga Smolskaya/SNA/IMAGO
Бягство към Запада
Много от руснаците, които не искат да воюват, бягат от мобилизацията на Запад. До държавите от ЕС е трудно да се стигне заради наложените ограничения за влизане на руски граждани. Съседните на Русия балтийски държави, както и Полша, също поставят пречки пред влизането на руснаците. До ЕС засега все още може да се стигне през Финландия.
Снимка: STAFF/REUTERS
Изпращат в Украйна и неподготвените
От обявяването на мобилизацията насам постоянно се появяват съобщения за лошото материално-техническо снабдяване на армията. По данни на сайта "Медуза" мобилизираните руснаци се оплакват, че ги карат сами да си купуват спални чували и медикаменти, че им дават ръждясали оръжия, и че ги пращат на фронта, без да са изобщо подготвени за военна служба.
Снимка: AP/dpa/picture alliance
"Не взимайте повиквателната!"
"Не взимайте повиквателната!" Правозащитниците отправят този призив към хората, които подлежат на мобилизация. При това засегнат може да се окаже всеки, макар властите да говорят за "частична мобилизация". Президентът на Украйна Володимир Зеленски във видеообръщенията си призова руснаците да откажат да воюват в Украйна, а ако това е неизбежно, да се предадат в плен.
Снимка: Mikhail Metzel/dpa/Tass/picture alliance
Путин се надява да спечели войната
На Запад свързаха решението за мобилизацията в Русия с неуспехите на руските въоръжени сили във войната срещу Украйна. Обявявайки "частична мобилизация", която всъщност не е частична, президентът Путин се опитва да спечели войната, предполагат анализаторите.
Снимка: Sergei Malgavko/TASS/dpa/picture alliance
"Погребалната кампания" на Путин
Мнозина нарекоха обявената мобилизация "погребална кампания на Путин". По официални данни, от началото на агресията в Украйна Русия е загубила около 6000 военни. Тези цифри обаче будят съмнение. По данни на украинската страна и на много анализатори броят на загиналите руснаци стига до 150 000. На снимката: погребението на руския десантчик Владислав Разумов, загинал в Украйна през март.