Според ново лингвистично изследване съществува връзка между климата и езика: температурата на въздуха очевидно влияе върху силата на някои звуци в речта. Ето защо езиците в тропическите страни често звучат по-силно, докато при по-студен климат хората общуват по-тихо помежду си, пише списание PNAS Nexus.

"Най-просто казано: езиците в по-топлите региони са по-гръмки от тези в по-студените", казва лингвистът Сьорен Вихман от университета в германския град Кил, който е съавтор на изследването.

Анализирани са били 5293 езика

Ефектът може да се обясни по следния начин: Изговорените думи се предават във въздуха като звукови вълни. Затова физическите свойства на въздуха влияят върху това колко лесно може да се произнесе или чуе речта.

Беззвучни съгласни като "п", "т" и "с" се произнасят без вибрации на гласните струни, докато при звучните съгласни, като например "б", "д" и "з", гласните струни вибрират.

При сух и студен въздух гласните струни са по-сухи и по-трудно произвеждат вибрациите, необходими за произнасянето на гласни звуци. От друга страна, когато е топло, високочестотната енергия на беззвучните съгласни се абсорбира по-силно, тъй като при топлина молекулите вибрират по-бързо. Това прави звука приглушен или по-малко ясен.

За да определят звучността на даден звук, изследователите са използвали скала от 1 (за безгласни звуци) до 17 (за отворени гласни като "а"). С помощта на този метод общо 5293 езика са били класифицирани като по-скоро гръмки или по-скоро тихи.

След това езиците са били сравнени с данните за средната температура на въздуха на съответното място. Така е била установена следната много ясна зависимост: средната звучност е най-висока около екватора - тоест, езиците там са най-гръмки, посочва списание "Нейчър".

Колко силно звучи даден език, зависи и от съотношението между гласните и съгласните звуци. Така например в салишките езици, които се смятат за особено тихи, често липсват гласни в думите. Два примера: думата "płt" означава "дебел", а "pk'm" е думата за комари.

За разлика от тях езиците, говорени в тропиците, често имат балансирано съотношение между гласни и съгласни. "Wehewehe" например означава на хавайски "обяснявам", а "Edo okuta" е думата за "камък".

Според изследването езиците от Океания и Западна Африка звучат особено силно. "Лабалаба" например означава "пеперуда" на език, който се говори в Югозападна Нигерия.

Адаптира ли се езикът към средата?

Разбира се, има и изключения: в някои региони на Централна Америка и в континенталната част на Югоизточна Азия се срещат езици с ниска звучност - въпреки топлия климат, който преобладава там. Според Сьорен Вихман тези изключения показват, че влиянието на температурата върху звучността на езика е дълъг процес, който продължава векове или дори хилядолетия.

Поради това според авторите на изследването определено има основания да се смята, че околната среда формира езика.

"Дълго време се приемаше, че езиковите структури не се влияят от външната среда. Но по-новите изследвания, включително нашето, започват да поставят под въпрос досегашните изводи", заключава лингвистът Сьорен Вихман.

***

Вижте и това видео от архива ни: