"Няма значение къде живеем. Може и в Южна Корея да сме някой ден. Важното е да сме близо до децата ни", казват 47-годишните Петко и Антония Петкови от Хасково. От 16 години те живеят трайно в Германия , а от година и половина са собственици на ресторант за бургери в южната провинция Баден-Вюртемберг. Точно там се срещам с тях - в уютното им завдедение "Burger & Art" в красивия център на Марбах, родния град на Фридрих Шилер.

Животът им е едно голямо приключение, а движещата сила - любовта и желанието да са самостоятелни, както казват те самите. Идват за първи път в Германия през 2000 година, но три години по-късно решават да се върнат, за да създадат семейство в България . Двамата обаче не се задържат дълго в страната.

"Искахме децата ни свободно да разперят криле"

"Завърнах се, завърших в Пловдив и станах учител в Хасково. Тогава започнаха моите колебания дали съм взел правилното решение да напусна Германия. Парите не стигаха и станах търговски представител. След работата ми в училище се качвах на колата и разнасях кафе", разказва Петко. "Там ми предложиха доста по-добра заплата от учителската, за да разнасям кафе на пълен работен ден. И тогава реших, че няма да остана в България. Защото целият живот се обезсмисля: оказва се, че съм по-ефективен като продавач на кафе и вафли, отколкото като учител. А и в България всичко ставаше с връзки - място в детската градина с връзки, първи клас в желаното училище с връзки, час при детски лекар с връзки. Не исках да го търпя това. Исках да можем всичко да правим сами, без да сме зависими от други."

Така Петко и Антония отново заминават за Германия. Този път с дете - голямата им дъщеря, която тогава е на 4. Там се ражда и втората им дъщеря. Именно децата са причината , която ги кара да останат.

"Никога няма да забравя деня, в който в Германия отидох за първи път на доктор с детето - без да търся връзки, без да търся някого, който познава някого и т.н. Бях толкова щастлив, че го правя сам", разказва Петко и добавя: "Винаги съм искал да можем сами да се справяме и в Германия имаме възможността да живеем тази мечта. Решихме, че искаме децата ни да израснат тук, за да могат да разперят широко крилете си . В България за тях щеше да е по-трудно да полетят свободно. Както се казва: много баби, хилаво дете."

"Правим всичко с много любов"

Докато Петко разказва, Антония ми поднася домашна лимонада с вкус на теменужки и ме връща в детството. "Харесват ли я клиентите", питам я. "Да, много, макар да не свързват този вкус с нещо емоционално", отвръща тя и посреща голяма група гости в заведението.

Петко става и се отправя към кухнята. Поръчките са много, а двамата са сами. "Искаме ние самите да презентираме това, което продаваме." Антония посреща и изпраща гостите, а Петко приготвя бургерите и другите ястия. Понякога им помагат двете им дъщери. "Ставам всеки ден в 6:00 часа, отивам на пазара, взимам прясно месо и пресни зеленчуци. Правим всичко с много любов, залагаме на доброто качество и затова клиентите са доволни", разказва Петко.

И кметът на града Ян Трост е бил гост на заведението. Храната в ресторанта на Петко и Антония е "истинска наслада", казва той и добавя, че за Марбах, който има едва 15 хиляди жители, 100 от които, впрочем, са българи, съществуването на такива заведения е от голямо значение. "Те вдъхват повече живот на града и са изключително важни в тежките икономически времена."

Млади германци подават ръка на Антония и Петко

Някои от местните хора вече не могат да си представят града без "Burger & Art". Сред тях е 30-годишният Лукас. Когато след няколко тежки месеца Петко и Антония се замислят дали да продължат, младият германец веднага решава да им помогне безвъзмездно. "Просто исках да останат в Марбах", казва Лукас, чиято основна професия е медицински служител в Бърза помощ, а в свободното си време е фотограф и медиен дизайнер. "Стартирах безплатна рекламна кампания за двамата и добавих към уебстраницата им възможност за поръчки онлайн. Просто защото качеството на храната и атмосферата са страхотни и защото вярвам в потенциала на заведението", казва Лукас. И това действително дава резултат - постепенно в заведението започнали да идват все повече нови гости. "Вече обмисляме заедно и други проекти. Много бих се радвал, ако продължат да се развиват, защото те вършат всичко с много любов", казва младият германец, който редовно се храни при Петко и Антония.

И за 33-годишния Даниел животът в Марбах е по-интересен, откакто "Burger & Art" е отворил врати. Младият германец толкова много харесва ресторанта и собствениците му, че именно той започва да разнася поръчките за вкъщи - въпреки че работи на пълен работен ден като инженер. "Тук сме като едно семейство, те са страхотни. През седмицата съм инженер, а през уикендите работя при тях - и то с голямо удоволствие."

Както инженерът Даниел никога не е планирал да става доставчик на бургери, така и Петко всъщност никога не е имал план да отваря ресторант. Но пък е авантюрист и не се страхува да започне нещо ново. Правил го е многократно.

"В Германия първоначално работех именно в кухня, за да издържам някак семейството. Изкарах и книжка за мотокарист и работих и това. После завърших обучение като възпитател и работих в предучилищна група. Паралелно през уикендите бях "човекът оркестър" в една пицария."

Именно там възниква идеята за собствен ресторант. "Една вечер го наблюдавах отстрани в пицарията и установих, че той върши всичко сам. Тогава го попитах: Защо не си отворим ние двамата един ресторант", разказва Антония.

"Ако предлагаш качество, парите сами ще те намерят"

Така се ражда "Burger & Art". А защо в името се съдържа и арт? "Защото излагаме и картини на една художничка от Пловдив , която много харесвам", обяснява Антония и добавя, че така техният ресторант се отличава от другите в градчето. Всъщност и бургерите на Петко са различни - той приготвя т.нар. смаш бургер. "Техният вкус е по-интензивен. Мяташ парче телешка кайма на скарата и там я пресоваш и мачкаш. Става по-тънко от 3 мм, изгаря добре от двете страни и така се засилват вкусът и ароматът", обяснява Петко, докато тича между масите с пълни, а после и с празни чинии.

"Уикендите тук трябва да си в много добра форма - когато ресторантът се напълни. Спортът ми помага да издържам на физическото натоварване", обяснява бившият професионален футболист. Разказва ми, че и в Германия никога не е преставал да спортува. "Играех два пъти в седмицата футбол с отбор, записах се и на тенис, който беше нов спорт за мен, и станах първа ракета в отбора, бях и ментален треньор на отбора по хандбал на голямата ми дъщеря, както и треньор по футбол на отбора на малката."

"Не спирайте да мечтаете. И не мислете първо за парите, а за качеството" - това е съветът на двамата към онези, които се замислят дали да започнат свой бизнес в Германия . "Ако продуктът е качествен, парите сами ще ви намерят", казва Петко. А Антония добавя: "И се захванете с нещо, което правите със страст. Тогава се получава най-добре".

Вижте и това видео от архива ни: