Звучи невероятно, но е факт: най-много прояви на расизъм и антициганизъм в Германия има в държавните служби. Какво не е наред в администрацията?
Проявите на антициганизъм са "тъжно ежедневие не само по улиците, но и в администрацията" в ГерманияСнимка: Sarah Eick/Amaro Foro e.V.
Реклама
Дали 621 регистрирани антицигански прояви за една година са по-скоро много или малко? Дали насилието срещу синти и роми расте или намалява? Пълният отговор на тези въпроси се очаква най-рано през 2024 година от Документационния център "Антициганизъм". Но данните в последния годишен доклад на центъра дават бегла представа за това.
Синтите и ромите са признато национално малцинство в Германия. Синтите живеят в Германия от 600 години, техният предполагаем брой е между 70 000 и 150 000. Германските роми, които са около 30 000, са дошли в страната през 19 век.
По време на националсоциализма синтите и ромите са подложени на системно преследване и геноцид с цел да бъдат унищожени. Стотици хиляди от тях са избити. Затова спомените за насилието и дискриминацията и до днес са дълбока травма, особено ако прояви от такъв характер има от страна на държавните служби.
Някои случаи са от криминалната статистика
Всички случаи на дискриминация или насилие се анонимизират. Много данни са предоставени пряко от засегнатите, а други са от официални източници като статистиката за политически мотивираната престъпност на Федералната криминална служба.
Сред тях, съгласно годишния доклад на Документационния център "Антициганизъм", единственият случай на прекомерно насилие е от германската провинция Заарланд: "От две преминаващи коли към група хора първо са били отправени антицигански обиди, след което срещу тях е стреляно с въздушна пушка. Има ранени".
Тревожен ръст на десния екстремизъм
Докладът показва ясно опасностите, произтичащи от нарастващия национализъм и екстремизъм, който се изразява в агресия и насилие срещу синтите и ромите, евреите и другите малцинства, отбелязва председателят на Централния съвет на германските синти и роми Романи Розе. Той посочва и, че "в обществото все още липсва разбиране за вида на възможните прояви на антициганизъм и за тяхното отражение".
Тази форма на расизъм е "тъжно ежедневие не само по улиците, но и в администрацията", се казва в доклада на Документационния център. Всеки пети случай касае държавната администрация: "Една от службите по труда изисква неколкократно едни и същи документи и удостоверения, за които засегнатото семейство не разбира защо се изискват. Това дори води до прекратяване на получаваните социални помощи, докато съответните документи не били осигурени. Майката казва, че сътрудничката в службата по труда знаела, че хората са роми и затова се отнасяла така с тях".
Над 620 случая на расизъм и антициганизъм са регистрирани за една година в ГерманияСнимка: Wolfgang Kumm/dpa/picture alliance
Къде започва институционалната дискриминация?
Трудно е да се прецени дали подобни случаи в Германия се дължат на умисъл или не. Ето какво казват по този повод от Документационния център "Антициганизъм": "На базата на отделните съобщения невинаги е възможно да се установи дали дискриминацията се базира на институционални практики и до каква степен индивидуалното действие изглежда дискриминиращо".
Но в един случай от 2021 година няма никакво съмнение по отношение на умишлената дискриминация, както и че става дума за нарушение на действащото право. Тогава в Южна Германия 11-годишен синти бил подложен на проверка от полицията без повод. Намереното у него малко сгъваемо ножче станало причина да му сложат белезници, да го вкарат насилствено в дежурната кола и да го отведат в полицията.
На възрастта на момчето не било обърнато внимание, не му дали право да уведоми родителите си. След половинчасов разпит детето било освободено. Семейството внесло жалба срещу съответните служители и през 2022 година спечелило делото - полицаите били осъдени да платят глоба от 3600 евро за деянието си.
Осми април е Международният ден на ромитеСнимка: Omer Messinger/Getty Images
Защо в доклада се говори за цигани?
"В нашия доклад на места използваме понятието "цигани". Това антициганско понятие и до днес причинява много мъка, насилие и говори за изолация. Затова го използваме толкова рядко, колкото е възможно и изключително в кавички", посочват авторите на доклада, обосновавайки своето решение. Самите синти и роми никога не наричат себе си "цигани". Понятието е натоварено с предразсъдъци и расизъм, но същевременно носи и романтични клишета.
"При много от документираните от нас случаи понятието все още се използва и представянето на тези вербални антицигански прояви и нападения за съжаление не е напълно възможно без него", обясняват от Документационния център, като дават конкретен пример: "12-годишна синти била наречена от своя съученичка "мръсна циганка" и била дърпана за косите из училищния двор. Панталоните ѝ се скъсали, коляното ѝ се разранило. Учителката отвърнала поглед и впоследствие казала, че другото момиче не би трябвало да се държи така."
Вижте и нашата снимкова галерия:
Забравеният ужас: геноцидът над ромите
Те живеят в Европа от над 700 години. Но в нацистка Германия синтите и ромите се превръщат в жертва - изолирани, насилствено стерилизирани, избивани. Дълго време след 1945 се отричаше, че ромите са били преследвани.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В служба на народа и родината
През Първата световна война много германски роми се сражават в служба на Кайзера, а след 1939 г. - и за Вермахта. През 1941 г. Върховното командване решава по расови и политически причини да освободи от активна военна служба "циганите и хората със смесена циганска кръв". Алфонс Ламперт (на снимката) и съпругата му Елзе впоследствие са депортирани в Аушвиц, където намират смъртта си.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В името на науката
Медицинската сестра Ева Юстин научава романес, за да си спечели доверието на ромите. Като асистентка на расисткия изследовател Роберт Ритер тя обикаля цялата страна, за да снема биометрични данни за хора от малцинствата. Регистрацията им като роми или от ромски произход става предпоставка за геноцида срещу това малцинство. Проучвани са родословните им дървета и кръщелните им свидетелства.
Снимка: Bundesarchiv
В лагери зад бодлива тел
Към края на 1930-те години на много места започват да изолират ромските семейства в лагери - както на тази снимка от Равенсбург. Тези места са били опасвани с огради от бодлива тел и са били охранявани от водачи с кучета. Никой не е имал право да напуска лагера. Домашните животни са били умъртвявани, а хората е трябвало да извършват принудителен труд. Мнозина са били насилствено стерилизирани.
Снимка: Stadtarchiv Ravensburg
Масови депортации
През май 1940 г. ромски семейства са подкарани по улиците на Асперг към гарата, където са натоварени на влакови композиции и депортирани в окупираната от нацистите Полша. В сводката на криминалната полиция е записано: "Евакуацията премина гладко". Повечето депортирани са тръгвали на явна смърт - умирали са в трудовите лагери или в еврейските гета.
Снимка: Bundesarchiv
От училищната скамейка - направо в Аушвиц
Тази снимка показва Карл Клинг с неговия клас в Карлсруе към края на 1930-те години. През пролетта на 1943 г. той е изведен направо от класната стая и депортиран в "циганския лагер" в Аушвиц, където по-късно намира смъртта си. Оцелели от Холокоста свидетелстват, че още преди депортациите ромските деца са били изолирани от съучениците си и на практика отстранени от учебния процес.
Преследвани в цяла Европа
Навсякъде, където нацистите са имали думата, синтите и ромите са били преследвани - затваряни в "цигански лагери" или в гета, депортирани и умъртвявани в лагерите за масово унищожение. Смята се, че по този начин са били избити към 500 000 синти и роми - разстреляни или умъртвени с газ. Много други умират от глад и болести или вследствие на медицински експерименти и всевъзможни насилия.
"Навсякъде мъртъвци"
"В бараките, побиращи около 200 души, често бяха натъпквани по 800 и повече", спомня си Елизабет Гутенбергер, която нарича това място в Аушвиц "истински ад". "Циганският лагер" в секция B II се състоял от 40 бараки, а един от блоковете бил "тоалетната за целия лагер". Франц Розенбах, тогава 15-годишен, заставян да извършва принудителен труд, си спомня: "Централната алея беше осеяна с мъртъвци".
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
"Глава на 12-годишно дете"
Зловещият лекар на СС Йозеф Менгеле изтезавал безброй затворници - обезобразявал трупове на деца, заразявал пациенти с опасни вируси, изследвал двойки-близнаци, умъртвявал хора с инжекции право в сърцето. Д-р Менгеле изпращал редовно в Берлин човешки органи или части от човешки тела. През юни 1944 за Берлин заминала глава на 12-годишно дете. Менгеле така и остава неосъден за престъпленията си.
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
Пепел от мъртвите
Концлагеристите страдали от глад, жажда, студ, болести и брутално насилие. Първи умирали децата и възрастните, болните били изпращани в газовите камери, а труповете били изгаряни. В "циганския лагер" в Аушвиц-Биркенау се виждал пушекът и се усещал мирисът от крематориумите. Пепелта от мъртвите била изхвърляна в езера, край които близки на жертвите днес полагат цветя.
Снимка: DW/A. Grunau
Ромите не дочакват освобождаването на Аушвиц
На 27 януари 1945 г., когато Червената армия стигнала до Аушвиц, в лагера войниците открили и много деца-затворници. Освобождаването обаче идва твърде късно за ромите: още през нощта срещу 3 август 1944 всички обитатели на "циганския лагер" били изпратени в газовите камери. На другата сутрин в бараките били открити две ромски деца. Тази "допълнителна пратка" също стигнала до газовите камери.
