1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Здравейте, тук е Навални. Липсвахте ми."

16 февруари 2024

Алексей Навални имаше една основна цел - да свали Владимир Путин от власт. Оказа се, че няма никакъв шанс, но той се доближи най-много до нея. Смъртта му отваря нова глава в историята на Русия, пише Роман Гончаренко.

Алексей Навални по време на съдебния процес срещу него
Алексей Навални по време на съдебния процес срещу негоСнимка: Alexander Zemlianichenko/AP/dpa/picture alliance

Алексей Навални беше не просто опозиционен водач от нов тип, който успяваше да мобилизира и младите руснаци. 47-годишният политик водеше една почти библейска битка срещу автократично управляващия несменяем президент Владимир Путин, когото обвиняваше за масивната корупция в Русия. Това беше твърде неравна битка, в която Навални нямаше почти никакви изгледи за успех. И все пак той постигна повече от всички останали руски опозиционери.

Навални нанасяше на Путин все нови и все по-чувствителни удари: с различни разкрития или с популярността на своите призиви за съпротива. Инициираните от Навални улични протести, в които се включиха десетки хиляди руснаци, също бяха трън в очите на Кремъл.

2020 – повратна за съдбата на Навални

2020 година маркира драматичен обрат в съдбата на Навални. В Русия той бе отровен с нервно-паралитичния газ „Новичок“, но бе спасен от лекарите в Германия и обвини за деянието руските тайни служби и лично Путин.

Решението да се завърне в Русия, независимо от опасността за живота му, превърна Навални в неоспорим лидер на опозицията и основен противник на Путин. Международното осъждане на съдебните присъди срещу Навални и особено тежките условия на лагерен режим, накараха някои да го наричат „руския Нелсън Мандела“. Навални обаче приличаше повече на митичния герой от руските приказки – неустрашим и готов на саможертва.

През декември Навални, който несъмнено беше политически затворник, внезапно изчезна за няколко седмици. Оказа се, че е прехвърлен от европейската част на Русия в един наказателен лагер в Далечния Север.

Навални подозираше, че това се прави, за да бъде още по-силно изолиран в навечерието на предстоящите президентски избори през март.

Преди това лидерът на руската опозиция многократно изпращаше съдебни жалби за постоянно нарушаваните му права в затвора. И до последно той използваше кратките си появявания в съда за остри и язвителни критики срещу авторитарната система на Путин и водената от Кремъл война срещу Украйна. В последно време руските власти дори вече не го включваха онлайн по време на съдебните заседания.

Кой е Алексей Навални

Роденият през 1976 година Алексей Навални е син на съветски офицер. Следвал е право със специализация по борсово дело и ценни книжа. Трудовата си кариера той започва като бизнесмен и адвокат. От 20-тата си година нататък се ангажира политически и в ляволибералната партия „Яблоко“, но през 2007 година е изключен поради конфликт с партийното ръководство и изказвани от него националистически идеи.

От тези години датират и някои оспорвани негови позиции, които по-късно го лишиха от симпатиите на част от руската опозиция. По онова време Навални се присъедини към  движението „Народът“ - събрало в себе си различни националистически сили. По-късно Навални се дистанцира от някои свои изявления, например от това, че беше нарекъл грузинците „гризачи“. Това му дистанциране обаче не звучеше съвсем искрено.

Това не е единствената причина, поради която Навални предизвикваше противоречия в опозиционните среди. Приписваха му склонност към нарцисизъм, а понякога и високомерно отношение към журналистите, което определено затрудняваше някои опоненти на руските власти да го приемат като лидер. В идеологически план Навални имаше по-скоро размити възгледи и се позиционираше по-скоро вляво със своите обещания да повиши минималната работна заплата и да отдели повече средства за здравеопазване и образование.

Истинската страст на Навални беше борбата срещу корупцията - тема, която, ако се вярва на социологическите проучвания, най-много вълнува руснаците. Като блогър Навални си спечели репутацията на борец срещу корупцията, а аудиторията му нарасна до милиони. Тази пионерска дейност той усъвършенства в своя Фонд за борба с корупцията (ФБК), който с времето все повече се превърна в медийна компания, произвеждаща документални филми за машинациите на елита. Най-успешният сред тях е филмът за т.нар. "дворец на Путин" - имение, за което се твърди, че е построено на брега на Черно море лично за Путин. За по-малко от две седмици филмът събра над 100 милиона гледания в YouTube.

Политик от нов тип

Алексей Навални беше модерен политик и умело използваше новите медийни формати и платформи - тук селфи в Инстаграм, докато тича за здраве, там видеоклипове във Фейсбук със съпругата и децата му по време на разходка. Той беше много активен в социалните мрежи поради простата причина, че де факто нямаше достъп до традиционните медии в Русия. Останали му бяха само улицата и YouTube.

Политическият талант на Навални се прояви за пръв път през зимата на 2011/2012 г., когато в Москва се проведоха масови протести за свободни избори и срещу завръщането на Путин в Кремъл. Именно Навални заклейми тогава "Единна Русия" като "партия на мошениците и крадците" - израз, който беше изцяло в духа на онова време, когато партията на Кремъл беше загубила голяма част от подкрепата си.

Легалният път на Навални към политиката беше блокиран - партията му не бе регистрирана, тъй като Кремъл съзираше в него сериозна опасност и правеше всичко възможно, за да не го допусне до властта. Единственото изключение бе участието на Навални в кметските избори в Москва през 2013 г., когато той спечели почти една трета от гласовете.

Роман Гончаренко

Едно от нещата, които отличаваха Навални от другите руски опозиционери, беше финият му хумор, превърнал се в негова запазена марка. Когато се появи за пръв път в Инстаграм след отравянето с "Новичок", той написа: "Здравейте, тук е Навални. Липсвахте ми. Все още не мога да правя почти нищо, но вчера успях цял ден да дишам съвсем сам. Един чудесен и силно подценяван процес".

Навални залагаше на младите хора

Навални се шегуваше както във видеоклиповете си, така и в съдебната зала. Той рано осъзна, че с премерена доза ирония ще привлече вниманието на младите по-силно, отколкото със сухи анализи. Видеозаписът на телефонния му разговор с предполагаем агент от ФСБ във връзка с отравянето с "Новичок" беше достоен за "Оскар".

Но залагайки най-вече на младите хора като своя основна целева група, Навални на практика се отдалечи от останалите си сънародници. Той беше и си остана любимец на младата градска средна класа, на електоралното малцинство. Останалата част от населението, особено по-възрастните хора, се оказа извън обсега му, което, разбира се, се дължеше и на усилията на държавната пропаганда да го представи като марионетка на Запада.

Смъртта на Алексей Навални отваря нова глава в историята на Русия: опозицията загуби най-силната си фигура. Навални показа, че е възможно да се противопоставиш на Кремъл дори и от затвора. Но не му бе дадено да повтори съдбата на Мандела, който не само излезе от затвора, но и стана президент на Южна Африка.

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Руските наказателни колонии - новият Гулаг

05:03

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ