Специалистката по въпросите на храненето Клаудия Хунеке казва пред „Тагесшау", че изобщо не е необходимо да се ядат само растителни храни. Същевременно колкото по-малко месо консумираме, толкова по-добре е това както за климата, така и за хората.

Все пак как изглежда „правилното" хранене - какво трябва да ядем, за да не вредим на климата?

К. Хунеке: Преди няколко години международна експертна комисия излезе с препоръки по отношение на оптималното хранене - оптимално и за човека, и за планетата. Според тях различните групи храни трябва по възможност всеки ден да присъстват в менюто ни - зеленчуци, пълнозърнести продукти, както и животински.  азработената програма включва и мазнини, и захар, но в случая важното е количеството, т.е. от кое по колко се приема.

За животинските продукти се казва ясно, че трябва да се редуцират максимално и да не надхвърлят 300 грама седмично. Като трябва да се прави разлика между видовете месо: червеното (телешкото) е добре да се намали и под 300 грама, което не се отнася за свинското и пилешкото. Естествено, че био-месото е най-доброто, но като цяло важи - независимо дали био или не - колкото може по-малко.

Важи ли същото и за зеленчуците - трябва ли и те да са био?

К. Хунеке: Да, много важно е как е произведена храната. В това отношение е препоръчително тя да се купува от пазарите, за да бъде от региона. През зимата обаче пазарите не са толкова богати и, за да набавяме нужните ни хранителни вещества, е логично да прибегнем и до магазините.

Казвате, че темата за храненето и промените в климата става все по-важна. Защо?

К. Хунеке: Както междувременно знаем, системата на хранене е един от големите компоненти в климатичните промени. Тя от една страна ускорява измененията, но от друга представлява и едно от възможните решения за намаляване на затоплянето на земята. От системата на хранене произлиза една трета от емисиите парникови газове - това е вторият по- големина причинител след енергията. Респективно става дума за голямо количество, което не бива да се игнорира.

Освен това не са само парниковите газове - значение има и използването на вода и на земя, както и социалният аспект - работните места. Всичко това е свързано със системата на хранене и трябва да се има предвид както от гледна точка на причините за климатичните промени, така и при търсенето на техните решения.

Все пак какво трябва да се случи, за да се наложи тази система на хранене?

К. Хунеке: При парниковите газове, например, един от проблемите е въглеродният диоксид. Освен това имаме метан и азотни окиси. Въглеродният диоксид се получава не само от селскостопанското производство, но най-вече от експлоатацията на земята и промените в предназначението ѝ. Примери в това отношение са изсичането на тропическите гори или запечатването на земни площи. Метанът и азотните окиси се отделят почти изключително при производството. Източник на метан е на първо място месото, а азотните окиси се дължат предимно на използваните торове.

Именно в това отношение има потенциал: при метан основно чрез намаляване на животинските продукти. Ако броят на животните, от които имаме нужда за консумация, се намали, това би било стъпка в правилната посока - към намирането на решение. При азотните окиси е малко по-сложно - при тях не става дума само за това какви количества торове се използват, а и с каква ефективност се прилагат. Не е толкова лесно като се откажеш от парчето месо за обед.

Все пак докъде сме стигнали в сферата на климата и храненето?

К. Хунеке: За съжаление не толкова далеч, колкото бихме искали - темата не зае достатъчно голямо място на конференцията по климата в Египет, макар да бе доста застъпена. Що се отнася до обществеността - имам чувството, че храненето все повече ангажира вниманието и ни кара да се замисляме до каква степен се отразява на промените в климата. Още не сме постигнали големи успехи, но вече все повече хора се занимават с темата - не само учени, но и неправителствени организации и много политици, което всъщност е добър знак.

Още по темата вижте тук: