В продължение на десетилетия Сиенага Гранде де Санта Марта беше животворната артерия на региона. Днес гъсти растителни масиви задръстват водните пътища. Инвазивната "водна коприва", чието официално наименование е хидрила, се разпространява с бързи темпове. Рибарите едва успяват да стигнат до риболовните си зони, защото канутата им засядат. Блокирани са и пътищата за достъп до прясна питейна вода.

Активистът Джон Кантильо е силно разтревожен. Зеленото растение превзема водата, а повърхността ѝ изглежда като покрита с килим. Там, където преди са плавали рибарски лодки, днес расте хидрила. "Това, което виждаме тук, е проблем за цялата общност", казва активистът.

Населените места Нуева Венеция и Буенависта са почти изцяло построени на кокили във водата. Цветни дървени къщи се редят по протежението на тесните канали. В миналото хората са се придвижвали с канута из лагуната. "Преди година тук все още се ловеше риба", казва активистът Кантильо. Днес лодките стоят неподвижни, защото инвазивното растение е погълнало водните площи.

Под жаркото обедно слънце този рибар вади изсъхнали остатъци от растения от мрежите си. "Заради това растение вече не можем да работим", казва 61-годишният мъж. Мрежите постоянно се заплитат в гъстата растителност. Много рибари все по-често се връщат с празни лодки - изложени са на истинска битка за оцеляване.

Местните постоянно се опитват да прокарат тесни пътеки сред растителността. Но работата е много изтощителна. А само след броени дни пътеките отново са обрасли. Хората се борят сами срещу това инвазивно растение, което се оказва по-силно от тях самите.

Междувременно растенията затрудняват дори достъпа до чиста питейна вода. Обикновено повечето жители на лагуната си набавят питейна вода от притоците на близката река Магдалена. Но сега водните пътища са блокирани.

Все още не е ясно как водното растение хидрила, което всъщност произхожда от Азия, е попаднало в лагуната. Сигурно е само едно: растението се разпространява изключително бързо. "Това е чудовище", казва активистът Кантильо.

Кризата променя изцяло живота в Нуева Венеция. Рибарите остават без доходи, местните магазини са почти празни, гневът и отчаянието се засилват. Някои жители вече мислят да се изселят. Хората се чувстват забравени от централната власт. "Но ние също сме част от Колумбия", казва местният говорител Сезар Родригес.