Преговорите за мир в Украйна набират скорост. Мюнхен беше първото място, където САЩ започнаха да обсъждат прекратяването на войната срещу Украйна. Има ли готов план? Не напълно. Но доста неща станаха по-ясни.
Мюнхен, 2025 г: Джей Ди Ванс и Зеленски разговарят по време на Конференцията за сигурностСнимка: TOBIAS SCHWARZ/AFP
Реклама
През следващата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио ще обсъди в Саудитска Арабия заедно с високопоставени руски представители възможности за прекратяване на войната в Украйна. Освен това в арабската страна ще бъде подготвена среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин. Очаква се също така европейските държавни и правителствени ръководители да се срещнат на специална среща на върха в Париж през следващата седмица.
Опасенията на Европа
Те се опасяват, че Европа може да бъде изключена от мирните преговори между САЩ и Русия. Според „Политико“ нито един европейски представител няма да участва в преговорите в Саудитска Арабия следващата седмица. Украйна също няма да изпрати свои представители там, съобщава американското списание, като се позовава на украински официален представител.
На Мюнхенската конференция по сигурността специалният пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог даде уклончив отговор на искането на европейските съюзници за участие в преговорите. Предишните преговори се били провалили, защото там участвали твърде много страни, цитира думите му британската телевизия BBC. Украйна и страните от ЕС настояват, че трябва да бъдат на масата на преговорите в търсенето на мирно решение.
За Володимир Зеленски Мюнхен е градът, в който през февруари 2022 г. западните лидери с тревога обсъждаха ситуацията около очертаващата се вече война на Русия срещу Украйна. На тогавашната Мюнхенска конференция по сигурността обаче малцина вярваха, че подобно нещо е възможно, точно както и не вярваха, че Украйна ще издържи на руския удар. Три години по-късно основната тема на форума в Мюнхен беше планът за прекратяване на войната по предложение на новия президент на САЩ Доналд Тръмп, който пое курс към бързи преговори с руския президент Владимир Путин.
"Червената линия" на Зеленски
В края на първите два дни въпросът - на каква цена е възможен мирът - остана без ясен отговор. Дали цената ще е отказът на Украйна за членство в НАТО и от окупираните от Русия територии, както настоява Москва и както обяви новият шеф на Пентагона Пийт Хегсет в навечерието на Мюнхен? Вицепрезидентът Джей Ди Ванс не каза почти нищо по темата, а специалният пратеник на Тръмп за Украйна и Русия, генералът в оставка Кийт Келог, също не успя да даде конкретика, освен че заяви, че Вашингтон иска дълъг и стабилен мир в Украйна. Но планът явно не е напълно готов и украинският лидер ще обсъжда тематиката по време на следващата си среща с шефа на Белия дом, вероятно във Вашингтон. Не е известно кога ще се състои тя.
Дискусия в предаването на ДВ "Конфликтна Зона"Снимка: Ronka Oberhammer/DW
В Мюнхен Зеленски даде ясно да се разбере, че не приема ролята на статист в сценария на Тръмп. „Украйна никога няма да приеме сделки, сключени зад гърба ни и без наше участие“, заяви украинският президент на 15 февруари. Залата на хотел „Байришер Хоф“, където се провежда конференцията, реагира с аплодисменти.
Ден по-рано Зеленски заяви, че ще отиде на разговори с руския си колега Владимир Путин едва след като съгласува позициите си със САЩ и Европейския съюз. Зеленски даде да се разбере, че Европа трябва да бъде на масата за преговори при евентуални мирни преговори между неговата страна и Русия. Европа, САЩ и Украйна трябва да координират единна стратегия за отбрана и сигурност с ясен план за действие преди каквито и да било преговори, каза той.
Какво Вашингтон очаква от Украйна
Европейците настояват да бъдат поканени на бъдещата маса за преговори, но американците не бързат да ги поканят. Условията за участие в преговорите с Путин не са единствената „червена линия“, която Зеленски очерта в баварската столица. В Мюнхен украинският президент отказа да подпише проект за споразумение за достъп на САЩ до находища на редки метали.
Според публикации в американския печат Вашингтон иска достъп до половината от тези украински запаси срещу продължаване на военната помощ за Киев. По принцип Украйна не е против, но подробностите тепърва ще се съгласуват.
Украйна се защитава от руската инвазия вече почти три години с помощта на Запада. Русия контролира около една пета от територията на Украйна, включително черноморския полуостров Крим, който беше анексиран през 2014 година.
Реклама
Какви отстъпки очакват САЩ от Русия
На конференцията в Мюнхен се чуха хаотични и непоследователни изявления на американските представители по въпроса за Украйна. Зеленски говореше за това със зле прикрито раздразнение. Украинският президент заяви, че в новата администрация на САЩ има „различни гласове“ и той „не е сигурен“, че „всички те са на страната“ на Украйна. Кои точно има предвид, Зеленски не уточни.
Докато все повече се говори за възможни отстъпки на Украйна, остава почти неясно какъв компромис иска Тръмп от Русия. Отговаряйки на въпрос по време на дискусията на ДВ „Конфликтна Зона“ (Conflict Zone) в Мюнхен, Келог заяви, че както в случая с Украйна, САЩ могат да поискат и от Русия „териториални отстъпки“. В същия контекст Келог спомена за санкции, включително срещу руския „сенчест флот“, който според Запада помага на Москва нелегално да изнася петрол.
"Това не е добра новина за Киев"
Какъв е основният резултат от Мюнхен за Украйна? „Не бива да губим надежда, никой не е дал Украйна на Русия“, заяви пред ДВ британският политолог Марк Галеоти. „Но основното в тази Мюнхенска конференция е, че обикновено тук се говори за единството на Запада, а в случая имаме работа с разединението на Запада. Това не може да бъде добра новина за Киев“, каза още той.
***
Тези снимки обиколиха света
На 24 февруари 2022 украинците осъмнаха под ударите на руската армия. Русия започна пълномащабна война срещу Украйна. В нашата фотогалерия Ви показваме кадрите, които обиколиха света. Хронологията на една война.
Снимка: Bulent Kilic/AFP
Черен ден за милиони украинци
В ранните часове на 24 февруари 2022 много украинци бяха събудени от експлозии като тази в Киев. Руските части нападнаха военни обекти по протежението на цялата граница с Русия, Беларус и окупираните от 2014 година насам области, както и във вътрешността на страната. Украйна въведе военно положение. Още в самото начало бяха засегнати и граждански обекти, паднаха първите жертви.
Снимка: Ukrainian President s Office/Zuma/imago images
Когато паднат руските бомби
Руският президент Владимир Путин нарича нахлуването "специална военна операция". Той иска да завладее изцяло регионите Донецк и Луганск. Жителите на Маруипол се криха в продължение на седмици от бомбите в мазетата. Мнозина загинаха под руините, както при нападението срещу театъра, в който стотици хора бяха погребани живи.
Снимка: Nikolai Trishin/TASS/dpa/picture alliance
Милиони украинци станаха бежанци
Войната в Украйна предизвика огромна бежанска вълна в Европа - невиждана от Втората световна война насам. По данни на ООН до началото на февруари 2023 година над осем милиона украинци са потърсили убежище в Европа. Сред държавите от ЕС най-много бежанци прие Полша - над 1,5 милиона. Милиони украинци, най-вече от източната и от южната част на страната, се отправиха към други части на Украйна.
Снимка: Anatolii Stepanov/AFP
Жестокостите в Буча
Само след няколко седмици украинската армия успя да прогони руснаците от северните и североизточните райони на страната. Планът на нашествениците да обградят Киев се провали. При освобождаването на териториите се разкриха жестокостите на руските военни. Кадри на измъчвани и избити цивилни граждани в Буча край Киев обиколиха света. Властите съобщиха, че загиналите там са 461.
Снимка: Carol Guzy/ZUMA PRESS/dpa/picture alliance
Атаката срещу гарата в Краматорск
От Донбас почти ежедневно се съобщаваше за цивилни жертви. Още в началото властите призоваха населението да се изтегли в по-сигурни региони. Но руските ракети засягаха и тези, които вече бяха тръгнали на път. При атаката срещу гарата в Краматорск през април 2022 загинаха 61 души и над 120 бяха ранени. Хиляди искаха да се изнесат от града на сигурно място.
Заради руските въздушни нападения милиони хора се крият в бомбоубежища. Най-тежко е за живеещите близо до фронта в обсега на артилерията. Там хората масово заживяха в мазетата, но и в големите градове във вътрешността на страната само убежищата предлагаха защита от ракетите. В Киев (на снимката) и в Харков хората търсят спасение в станциите на метрото.
Снимка: Dimitar Dilkoff/AFP/Getty Images
Окупацията на ядрената централа "Запорожие"
В първите седмици Русия окупира голяма част от Южна и Източна Украйна, както и области на север, особено край Киев. Ядрената централа "Запорожие" в южната част на страната оттогава насам е под руски контрол. Боевете засегнаха и самата централа. Международната агенция по атомна енергия изпрати експерти и поиска създаването на зона за сигурност.
Снимка: Str./AFP/Getty Images
Последният бастион в Мариупол: "Азовстал"
Руската армия обсади Мариупол за седмици и така попречи на снабдяването с муниции и храна. Металургичният комплекс "Азовстал" бе последният бастион на Украйна. В подземните му помещения се бяха укрили хиляди хора, включително цивилни граждани и бойци на "Азов". През май след продължителни атаки руснаците поеха контрола над завода. Над 2000 войници бяха пленени.
Снимка: Dmytro 'Orest' Kozatskyi/AFP
Символът на съпротивата
В първия ден на войната руснаците завладяха Змийския остров в Черно море. Записаният разговор с екипажа на руския кораб на украинците, които в него отказват да се предадат, стана вирален в интернет. През април - по техни данни - украинците са успели да потопят с ракета крайцера "Москва", след което през юни са прогонили руснаците от острова.
Снимка: Ukraine's border guard service/AFP
Точният брой на жертвите не е известен
Не е известно колко души са били убити до момента във войната. По данни на ООН има най-малко 7200 цивилни жертви и 12 000 ранени. Но броят им може да е и много по-висок. Броят на загиналите украински войници също не е известен. През декември 2022 година Михайло Подоляк, съветникът на украинския президент, спомена за "до 13 000". Независими данни няма.
Снимка: Raphael Lafargue/abaca/picture alliance
HIMARS - първото решаващо оръжие
Още от първите дни на войната се заговори за доставките на западно оръжие за Украйна, но в началото Киев получи съвсем малко. Предоставените от САЩ през юни артилерийски системи HIMARS бяха голямо подкрепление. Благодарение на тях украинската армия успя да прекъсне доставките на муници за руската артилерия, а и да подготви успешната си контраофанзива.
Снимка: James Lefty Larimer/US Army/Zuma Wire/IMAGO
Контраофанзивата и освобождаването на области
В началото на септември украинската армия проведе успешна контраофанзива в региона на Харков. Изненаданите руснаци се изтеглиха бързо, изоставяйки военно оборудване и муниции, както и доказателства за вероятни военни престъпления. В крайна сметка украинците успяха да освободят и Херсон. Жителите на града не скриха радостта си от пристигането на украинските части.
Снимка: Bulent Kilic/AFP/Getty Images
Експлозията на Кримския мост
В началото на октомври 2022 година силна експлозия прогърмя на моста към анексирания от Русия полуостров Крим. Построеният от Кремъл мост към полуострова бе частично разрушен. Русия заяви, че експлозията е предизвикана от камион, натоварен с експлозиви от Украйна. Киев не пое отговорността за взрива.
Снимка: AFP/Getty Images
Масирани нападения срещу енергийната система
Няколко дни след експлозията на Кримския мост Русия проведе първото мащабно ракетно нападение срещу енергийни съоръжения в цяла Украйна. Токът спря от Лвов до Харков. Оттам нататък този вид нападения станаха обичайни. Заради големите щети по електроцентралите и другата инфраструктура на почти всички украинци им се налага ежедневно да се сблъскват със спирания на тока, водата или отоплението.
Снимка: Genya Savilov/AFP/Getty Images
Войната и европейската интеграция
Ежедневните видеопослания на Володимир Зеленски, в които той информира за развитието на ситуацията, се сдобиха с милионна публика. Украинският президент успя да обедини не само украинците, но и целия западен свят за оказването на подкрепа за Украйна. Под негово ръководство европейската интеграция достигна ново ниво: Украйна е кандидатка за членство в ЕС.
Снимка: Kenzo Tribouillard/AFP
Украйна и танковете "Леопард 2"
Борбата на Украйна срещу руските агресори зависи и от помощите. Водена от САЩ група държави предостави хуманитарна, финансова и военна помощ на стойност милиарди долари. Доставката на тежко въоръжение бе обект на остри дискусии на Запад - поради опасения от реакцията на Русия. Но Украйна ще получи западни танкове - предимно "Леопард 2".
Снимка: Ina Fassbender/AFP/Getty Images
Бахмут - градът в развалини
В района на град Бахмут, в региона Донецк, се водят ожесточени боеве от месеци. След като през януари 2023 украинските части загубиха контрола над предградието Соледар, отбраната на Бахмут е силно затруднена. Германските тайни служби съобщиха през януари 2023 за загуби от украинска страна, възлизащи на трицифрени числа. Вероятно загубите на руснаите са още по-големи. Градът е целият в развалини.