Саморазправа в отделението за спешна помощ в една берлинска болница: трима побеснели мъже нападат и нараняват един лекар и един санитар. Просто защото им се е наложило да чакат прекалено дълго в празничен ден. За този случай писаха редица германски вестници, включително „Ди Цайт“ и „Ди Велт“. Той илюстрира множащите се новини, че насилието срещу медицински персонал в болниците на Германия се увеличава.

Алкохол, дроги, агресия

„Ди Цайт“ разказва и за друг случай, когато пациент в приемната на „Спешна помощ“ атакувал лекарка и започнал да я души. Тази случка от миналата година се разиграла в болница във Франкфурт в близост до увеселителни заведения, където се пие много алкохол и се употребяват много дроги. И от Дюселдорф съобщават, че особено в дните на карнавала, напоени с доста алкохол, агресията срещу медиците се увеличава: „Един пациент дори грабна пожарогасителя и ни нападна с него“, разказва пред „Ди Цайт“ д-р Паскал Госен, шеф на приемното отделение на „Спешна помощ“ в Дюселдорф.

Пред Втора германска телевизия ZDF медицинският асистент Тобиас също разказва, че в „Спешната помощ“ е особено неприятно: блъскат те, обиждат те, плюят те, обсипват те с какви ли не заплахи. Тобиас и неговите колежки и колеги нееднократно са ставали жертва на физическо насилие от страна пациенти и техни близки. ZDF и „Ди Цайт“ цитират полицейските данни, според които броят на тези насилия наистина расте, като последната измерена стойност е 7418 деяния за една година в цяла Германия. Сред тези дейния има телесни повреди, грабежи, посегателства срещу свободата. А сигурно броят на атаките е дори по-висок, защото явно има и нерегистрирани, смятат специалисти.

По-малко лекари, по-претенциозни пациенти

В едно допитване на Германския болничен институт, три от всеки четири болници през 2020 съобщават за насилия в приемната на спешните кабинети и отделения. Разбира се, там нещата винаги са напрегнати, но насилие има и в амбулаторните приемни. Една от причините: медицинският персонал не достига, общопрактикуващите лекари са малко и хората все по-често са принудени да ходят до болниците, понякога със съвсем дребни оплаквания. Персоналът се стреми да третира първо по-спешните случаи, а това често пъти разгневява онези пациенти, които смятат, че са на ред.

Главният лекар на споменатата болница във Франкфурт, д-р Бижан Дилмахани обяснява пред „Ди Цайт“: „Най-напред трябва да се каже, че пациентите и техните близки се намират в трудна ситуация. Често пъти имат болки и страхове. Когато има много пациенти, ситуацията с персонала е напрегната, колегите са в стрес и понякога навярно може да не са достатъчно деликатни,“ казва главният лекар.

„Ди Велт“ на свой ред пише, че друга причина за ръста на насилията са и повишените изисквания на пациентите. Желанията на хората се сблъскват с дефицитите, от които страдат болниците, смятат от Сдружението на болниците в Бремен. Това сдружение припомня, че болниците не са достатъчно добре финансово подсигурени.

В болниците се нуждаят от екипи за сигурност

Социалният психолог Улрих Вагнер, който се занимава специално с темата за насилието, дава пред „Ди Цайт“ и още едно, малко неочаквано обяснение: „Някои хора гледат на пожарникарите, спасителните екипи и медиците в спешното отделение като на държавни служители - макар че не е задължително това да е така“. Вагнер добавя, че особено някои млади хора са се отчуждили от държавата, застанали са на обратния полюс и смятат всички спешни екипи за врагове.

Германските медии пишат и за мерките, които предприемат болниците и клиниките за защита на медиците от насилия. В споменатата болница във Франкфурт вече са въведени паник-бутони в почти всяко помещение, а два от кабинетите са снабдени с метални врати, зад които лекарите и персоналът могат да се скрият при опасност. А в редица болници вече обучават персонала как да деескалира напрегнати ситуации.

"Да се излагам на насилие срещу нищожна заплата?"

Д-р Петер Боберт от синдиката на германските лекари „Марбургер Бунд“ казва пред ZDF: „Не бива да си затваряме очите, трябва да обучаваме хората. (…) В определени болници и заведения просто е неизбежно, там трайно трябва да има и персонал по сигурността, за да се гарантира по-добра закрила на медиците“. На същото мнение е и медицинският асистент Тобиас, който е преминал съответното обучение. Но неговата нагласа е песимистична: „Защо трябва да се излагам на насилие, което не съм длъжен да приемам, при това за една нищожна заплата?“, казва разочарованият медик, който не би препоръчал никому да се насочва към неговата професия.

****