Швейцарецът Михаел Вурмзер е банкер, инвеститор и стратегически съветник. Преди години се запознава с нови бизнеспартньори от Норвегия. Те му предлагат да закупи пет лиценза за многообещаващи фосфатни залежи в Норвегия, които вече са привлекли вниманието на норвежките университети и на Норвежката геоложка служба.

Вурмзер се съгласява. След време се оказва, че това е едно от най-вълнуващите открития в Европа, привлякло интереса на ЕС и Китай. От фирмата на швейцарския инвеститор твърдят днес, че са открили най-голямото находище от този тип. Става дума за най-малко 70-80 милиарда тона руда, богата на ценни вещества.

Фосфат, ванадий и титан

През 2018 година Вурмзер и неговите партньори основават фирмата "Norge Mining" и започват проучвания на почвата в Далане, в слабо населената югозападна част на Норвегия. Наред с фосфатите са открити още два важни минерала - ванадий и титан. Ванадият е смятан за "суровината на бъдещето" - той се използва за производството на акумулаторни батерии с голям  капацитет. Ванадиевите батери са смятани за далеч по-добри от широкоразпространените литиево-йонни батери, защото се зареждат пъти по-бързо, а и подлежат на рециклиране. Титанът пък играе важна роля в стоманодобивната промишленост, докато фосфатите са неотменими при производството на торове.

Първоначално се предполага, че залежите достигат 300-400 метра дълбочина, но чрез направените измервания се установява, че минерализирането на рудните скали е достигнало до дълбочина от най-малко 2200 метра. Михаел Вурмзер дори се надява, че е двойно повече - 4500 метра.

"Не сме очаквали, че мащабите на залежите са толкова гигантски", казва Вурмзер пред ДВ. Междувременно "Norge Mining" притежава 46 лиценза за разработката на участък с площ от 420 кв.км - приблизително четири пъти по-голям от Париж. През 2012 година Норвежката геоложка служба оценява стойността на залежите на около 30 милиарда евро - но тогава преценките ѝ се базират само на находищата с дълбочина 100 метра.

Според последните сондажи, става дума за между 70 и 80 милиарда тона фосфатна руда. Това са най-големите залежи на фосфати в света - повече, отколкото в Мароко с около 50 милиарда тона и Китай с около 3 милиарда тона, обясняват от "Norge Mining". И това дори не са точни сметки, защото изчисленията са правени само въз основа на 1500 метра дълбочина, обяснява Вурмзер. Към тях се добавят и 4,5 милиарда тона ванадий, а за титана още няма точни преценки. Независими лаборатории са установили свърхвисока концентрация на ценни суровини в рудата. 

ЕС може да се възползва

Норвежките открития привлякоха и интереса на ЕС: фосфатите, ванадият и титанът са в списъка на т.нар. "критични суровини", който ЕК води от 2011 година насам. Той включва 30 редки вещества и минерали, определени като важни за европейската икономическа и екологична политика, които обаче предимно трябва да се внасят.

До момента трите споменати суровини са се внасяли в ЕС от Китай (60%), Русия (20%) и останалото от Казахстан, Мароко и други африкански държави. А потребностите ще растат: само при ванадия с 58 процента до 2030 година.

"Norge Mining" засега се въздържа да посочи каква част от потребностите на ЕС може да покрие - твърде рано е, подготовката за добива все още тече и поглъща по един милион евро месечно, най-вече за сондажите, казва Вурмзер. Самият добив ще започне най-рано след пет години.

И Осло осъзнава важността на проекта. Междувременно норвежкото правителство дори е планирало промяна в трасето на една магистрала, която минава през находището. Допълнителните разходи за това възлизат на около 330 милиона евро. Но от гледна точка на очакваните печалби това е сравнително малка сума, отбелязва Михаел Вурмзер. Той нарича находището в Далане "мултигенерационен проект" и казва, че там ще могат да се добиват стратегически важни минерали в продължение на над 100 години.